Една от най-прекрасните книги в моята библиотека, „Moonfire“ на Норман Мейлър („Голите и мъртвите“, „Замък в гората“), е епично по размаха си проследяване на едно от най-величавите събития в човешката история – кацането на Луната през 1969 г. В огромния албум, запазена марка за изд. „Taschen“, намират място стотици фотографии, които засвидетелстват пътя от думите на Кенеди, с които започва книгата, до завръщането на героите и тяхното приводняване. Това кацане трябваше да бъде малка стъпка за човека, голяма за човечеството, но в крайна сметка огънят изтля в глобалното противопоставяне на Студената война и космическото овладяване все остава на заден план. Да видим къде ще ни отведе новото поколение космически предприемачи (“Голямата битка за Космоса” на Крисчън Девънпор), може пък те да са отговорът.
А зад кацането на Луната има толкова много история, която е оставала скрита зад познатите на всичи кадри – всъщност точно това ми бе по-интересно, защото преди две години четох “Първият човек. Животът на Нийл Армстронг” на Джеймс Хенсън и в крайна сметка много от събитията, описани в албума, ми бяха познати. Но снимките – ето това вече бе друго нещо. Тук тримата астронавти не са само отдадени на тренировките смелчаци, те са и звезди, които трябва да участват в режисирана постановка – да позират пред лунен макет сами и със семействата си, да се срещат с журналисти, да ги допуснат в домовете си дори докато се хранят, както ще видите на една от снимките по-долу.
Мейлър обръща внимание и на развитието на американската космическа програма. На едната снимка може да видите германски учени, начело с Вернер фон Браун, пленени в края на Втората световна война и отведени в САЩ, където получават възможност да развият още повече наученото. И като създатели на оръжия като „Фау“ да изкупят поне малко от вината си. Впечатли ме силно снимката на огромния спътник с огледална повърхност, който е трябвало да бъде позициониран в орбита и да препраща пасивно сигнали към различни точки на света. Също и снимката на жените, които се трудят по окабеляването на част от кораба, и те са герои също както космонавтите – по свой начин.
А снимките от космодрума – мащабите са непредставими, от технологията, която е вложена в самата ракета и около нея, от хилядите, стекли се да гледат изстрелването, от цялото всенародно вълнение… И сетне, разбира се, снимките на Земята, снимките на Луната… и от Луната. Научих, че прословутата снимка с хубав отпечатък не е първата, оставена от Армстронг, а е на Бъз Олдрин. Както знаех и от предишната книга, той е и на всички снимки, Армстронг запечатва много негови кадри, което не може да се каже за неговия спътник. Сетне полетът обратно, кацането и карантината, снимките с Никсън и триумфалното посрещане по света. И онези парчета скала, които до наши дни са из лабораториите заедно с донесените от по-късните експедиции.
„Moonfire“ е впечатлваща книга, която събира на едно място и мащабния поглед, и вторачването в детайла. Тя е отдаване на почит към едно изключително постижение на поколение, което показа какво могат да направят големите нации, ако си поставят високи цели – всичко. За съжаление, всичко си остана в рамките на пропагандата и противопоставянето между Изтока и Запада, но може би поне тези бебешки стъпки ще помогнат да продължим напред в идните години – и да се изправим в идните векове.
От същия автор
От същите жанрове
