Гмурването в „Морелси“ е на лична отговорност, но си заслужава страшно много. Чайна Миевил ми достави страхотно удоволствие отново, а книгата ми хареса дори повече от „Градът и градът“, но все пак тук и чисто жанрово съм в свои води – приключенска фантастика с ред класически елементи, които са прикачили вагоните на „Морелси“ към мощни локомотиви като „Моби Дик“, „Дюн“ и други. Личи си, че Чайна Миевил се е забавлявал страшно много да отдава дан към авторите, които са го/ни радвали на младини – и най-безсрамно ги е сбрал в своята чудесия. Книгата е намигване към онези хлапетии в нас, които зяпнали поглъщахме приключенски книги и тръпката от досега с тези светове не ни даваше да спим до зори.
Светът на Морелсите (Railsea в оригинал) е железопътен – цялата земя е окована в простиращи се до хоризонта оплетени, объркани релси, по които странстват безброй влакове – има модерни, мощни машини, има и такива, които използват платна, има дори влакове, движени от робски труд: Миевил буквално е превърнал морето в пустош и е пренесъл цялата романтика на релси. Градовете се свързват помежду си само по суша, а въздухът е почти неприкосновена територия, защото отвъд мръсната, отровна пелена на небето, сред която слънцето рядко прониква, има летящи чудовища. Сред пустошта, прорязана от безброй релси без начало и край, пък се е развила ужасяваща екосистема от хищници, които се изяждат взаимно, а хората често са част от менюто.
Приключенци, разбира се, колкото щеш, като сред тях се отличават колоритните капитани на влакове, които имат своите „философии“ – вманиачаване и фиксация върху строго определено странно животно, преследването на което става цел на живота им. В основната сюжетна линия на книгата се проследява именно един такъв къртоловен влак, чийто капитан преследва своя гигантски мръснобял кърт, чудовище без аналог, а великата битка между природата и човека е постоянен двигател на сюжетни преобръщания. Разбира се, главният герой е едно обикновено наглед „кърваво“ момче, част от екипажа на кораба, което не може дъх да си поеме от белите, в които се забърква – докато в крайна сметка не се оказва сред сериозна каша, свързана с нещо митично, в което почти никой не вярва наистина – откриването на легендарната начална линия, единствената, от която започват Морелсите. Тази линия, която води до края на света и където човек може да се срещне с чудовищните ангели, които се грижат релсовите пътища да са винаги в изправност, за да може светът да бъде това, което е.
Водовъртеж от фантазия, книгата увлича в себе си и измъкване няма чак до края, когато след безброй приключения шантавите герои поемат в последния си път към небето, за да разкриват тайните – ако и, поне според мен, истината да си личеше отдалеч. В „Морелси“ има всичко, заради което приключенската литература е на такъв пиадестал за младите – пирати, разбойници, пиянства, мрачни капитани, зловещи екипажи, мощни бойни флотилии, номадски народи и най-вече – колкото щеш чудовища, които не се спират пред нищо.
Но Миевил не се е ограничил до чистото шоу – той е задал на книгата си дълбочина, в която е всъщност истинската й стойност. Героите му пътешестват из всякакви странни градове, гротески на реално съществуващи в различни исторически периоди човешки общества, а пътем той обрисува един много по-широк и разнообразен свят – авторът си постила релси в толкова много посоки, че когато поиска, може да задвижи парната машина и пак да поеме сред Морелсите. Различните религии, тази неотменяема страст, придружаваща хората, са колоритни и чудновати, а едно общо табу ги обединява всичките – сред пустошта не бива да се стъпва на земята, само на релса. Причината е обективна – смъртта е винаги под теб, без значение какво точно чудовище ще изпълзи.
В крайна сметка „Морелси“ е нещо шантаво и заслужаващо си, което ще намери много фенове у нас, сигурен съм. И е огромна гордост, че е част от поредицата „Magica“, към която до 2 седмици ще се присъедини и огромната „Ужас“ на Дан Симънс.
Ето и трейлъра, който бе направен за книгата:
