Когато в края на миналата година седнах да направя една равносметка какво съм издал – „Моята 2017 година в книги“ – се почувствах и доволен от свършената работа, и ужасен колко много книги се събраха. Падаше се по около една на седмица, което си е прекалено много за пазар като нашия, а и някак адски ангажиращо за човек, който все пак иска да има и време за други неща – за котката си например. Тогава си обещах негласно, че ще намаля темпото, за да оцелея, което резултира в… десетина книги повече тая година 🙁 Нямам обяснение, честно. Или имам. Обичам тая работа. И трудно нещо друго ми привлича вниманието – книжен социопат съм си и това си е, не се лъжете от усмивката ми по панаирите, вътрешно крещя и искам да съм си у дома с книга в ръка 🙂
Тук са близо 60 заглавия и силно се надявам да не съм изпуснал някое – може би само за около двайсетина смогнах да пиша тук, в блога. За моя искрена тъга останах от последните мохикани, които четат много книги на други издателства и следят какво се случва изобщо вън от собствената паничка. И така смятам да бъде занапред, не може човек да гледа само своите си книги и да мисли, че с тях почва и свършва светът – у нас излизат прекрасни заглавия и от големите, и от по-малките издателства и Книголандия ще остане мястото, където ще отразявам тези, които според мен си заслужават. Особено нехудожествените, които са трагично непредставени в избора на блогърите и хората, които пишат за книги из различните сайтове, изключвам Жоро от „Библиотеката“, разбира се, когото поздравявам и тук за блестящата препоръка за издаването на „Сталинград“ на Антъни Бийвър.
Но сега ще си позволя малко задоволство от поредната изключителна година, в която надскочих всичко, което бях мечтал. Вярвам, че и следващата ще е такава, надолу споменавам някои от заглавията, които ми дават сигурност в това.
И макар да говоря от първо лице, нека е ясно, че зад всички тези книги стоят страхотни професионалисти, които вършат основната работа – това са изключителните преводачи, с които имам удоволствието да работя, и които са твърде много, за да спомена поименно, чудесните редактори Ганка Филиповска, Катя Найденова, Ива Колева и Милена Братованова (плюс едно спасително включване от Русанка Одринска), колегите ми страньори Надя и Петър, пиарките ни Темз и Еми, знайни и незнайни търговци, печатари, книжари… зад всяка книга стоят много хора и успехът на всяка е до голяма степен техен. Неуспехите обаче твърдо са си мои, отчитам ги, много лично ги приемам, научавам нещо и продължавам напред – и повече не греша по този начин.
Няма как да не започна с книгата, която в крайна сметка беляза годината само за броени седмици – с огромен тираж, допечатки, мащабни премиери и срещи с читатели, с привилегията да гледам от първия ред как работи един истински професионалист – Димитър Бербатов. „По моя начин“ бе плод на координирани усилия на цял екип, които направихме и невъзможното, за да се вместим както в сроковете, така и да дадем на читателите колкото се може повече възможности да се докоснат до футболиста. И успяхме.
В българската нехудожествена литература имаше какво да се прави – държа да отлича още в началото една от най-прямите и безхитростни книги, които съм чел някога – „Пиратите умират млади“ на Михаил Кунчев, както и нестандартната кулинарна книга „Вкусно с усмивка“ на Софи Йотова, която промени отношението ми към целия този жанр. За мен бе удоволствие да работя по проект, който се разминава с личните ми убеждения, но бе дело на достоен автор, който свърши изключителна работа – „Дядо Добри. Светецът от Байлово“ на Борислав Радославов. Още една биографична книга се появи в началото на годината – „Григор Димитров. Гордостта на България“ на Любомир Тодоров, а сега стискам палци новото начало за Гришо да го върне в челната десетка на световния тенис. „Изповед на шпионина„ на ген. Тодор Бояджиев пък куп месеци вече се радва на страхотно търсене.
В поредицата на Института за изследване на близкото минало, която координирам за „Сиела“, излязоха три заглавия – „Орбити на социалистическото всекидневие“ на Иван Еленков, „Политическата логика на социалистическото потребление“ на Мартин К. Димитров и „Туризъм под надзор“ на Мая Иванова. Това е една прекрасна поредица, която за съжаление държи високо ниво на академичен език и остава непозната и нечетена от огромната част читатели, дори заинтригуваните в историческата материя. Силно се надявам тук да се намери някакъв компромис, защото непознаването на българската история спомага за оцеляването на най-отвратителните митове и измишльотини, върху които почти всички политически формации паразитират твърде дълго време.
Преминавам съм сърцевината на нещата – българската художествена литература, където два романа доминират. „Другата“ на Васил Панайотов бе изненада и за самия мен – толкова по-добър от първия му роман, а в края на годината снага извиси „Когато капят кестените“ на Стефан Коспартов. Важното е, че и двете получиха прекрасен читателски прием и бързи допечатки – пък журитата по конкурсите може и да се усетят в един момент, де да знам. При високата проза изпълних обещанието си за ново издание на „Аутопсия на една любов“ на Виктор Пасков, която да надгради прераждането на „Балада за Георг Хених“ и „Германия, мръсна приказка“, а в последните дни на коледния панаир се появи още едно хубаво ново издание – сборникът с есета „Спътник на радикалния мислител“ на Алек Попов.
Пак сборник, но с прекрасни разкази – „Орисия“ на Стефан Стефанов, излезе в края на годината, а малко преди него пуснахме ново издание на „Еврейски вицове“ на братя Мормареви.
Няма да забравя и „Софийски магьосници 2. В сърцето на Странджа“ на Мартин Колев, която продължи успеха на първата част, а началото на есента бе оцветено в забавната мизантропичност на „Просто Спас“ на Стен Дамянов. И от двамата ще има нови книги през 2019 г., разбира се 🙂
Сега рязко ще премина към преводната художествена литература – и ще започна с извинение. Простете, че двата огромни тома на „Вихрушка“ на Джеймс Клавел не излязоха в края на годината, както обещах – заринахме печатниците и просто не смогнаха, януари ще го бъде това преиздание. За сметка на това – и за моя огромна изненада, признавам, още с излизането си „Песента на моряка“ на Кен Киси се радва на чудесно търсене. Други две знакови нови издания излязоха по-рано през годината – „Фокус-бокус“ на Кърт Вонегът и „Отбой в полунощ“ на Уилям Уортън, чиято „Ал“, продължение на „Пилето“, ви обещавам вече за последен път за догодина. И от Вонегът идва едно голямо чудо, но засега ще го запазя в тайна. Продължаваме с „Винету“ на Карл Май, вторият том се появи наскоро, а няма как да не отбележа една класика, която чакахме търпеливо да издадем с логото на „Deja Book“ – „Великият бог Пан“ на Артър Макън.
В съвременните романи видно си личи, че съм заложил на любовта – издателите сме длъжни да се вслушваме в читателските желания, а успехът на тези книги еднозначно сочи, че сме се чули взаимно. Романтика и пак романтика – от почти свършилия за броени седмици тираж на „Коледна тайна“ на Карън Суон, през втория роман на Ребека Рейзин – „Малкият антикварен магазин под Айфеловата кула“ (догодина и от двете ще има нови книги – „Парижката тайна“ и „Малката парфюмерийница на Шанз-Елизе“), та до, стоейки на френска вълна, „Стаята на чудесата“ на Жюлиен Сандрел и „Момичето, което четеше в метрото“ на Кристин Флере-Фльори. 
Поглеждайки на юг, ще спомена „Любов“ на Беязът Акман, чието продължение, „Война“, ще излезе в идните месеци. Продължих с Робин Слоун и неговата докосваща „Песента на хляба“, а към нея през лятото пуснах и истинската история на едно семейство, което решава да промени живота си с труд – „Едно лято в Италия“ на Пип Уилямс. И такива луди има 🙂 Догодина вече съм приготвил други заглавия в тази посока, но повече – когато му дойде времето.
Отново две заглавия излязоха от най-продавания ми преводен автор – Фредрик Бакман: продължението на „Бьорнстад“ – „Ние срещу всички“ и първата му книга от едно време – „Нещата, които синът ми трябва да знае за света“. Понастощем нямаме нищичко от него, така че чакаме търпеливо да реши накъде ще поеме, вярвам, че тази почивка е за добро, защото няма смисъл един автор да се изхабява с бързо издаване на твърде много сходни книги – вярвам, че Бакман има по-разностранен талант и може да създаде творби, които да се харесат и на различен тип от настоящите му читатели.
Тази година заложих и на силните трилъри – годината започна с „Лицето на смъртта“ на Коуди Макфейдън, идната също ще започне с третата негова книга – „Тъмната страна“. Трябва да отлича две книги, които са и добра литература – „Текст“ на Дмитрий Глуховски и „Известен и мъртъв“ на Бен Елтън. Пак високи топки в жанра безспорно са „Жестокост в наш стил“ на Араминта Хол и „Ковчегът на Керъл“ на Джош Малерман, които излязоха с логото на „Deja Book“, много различни, но впримчващи в (не)контролираната си лудост. Доволен съм много от новото издание на „Психо“ на Робърт Блох, а списъкът завършва най-знаковият световен трилъров автор – Джеймс Патерсън, от когото издадохме „Магазинът“.
Във фантастичния жанр годината бе пълна трагедия за мен, поредицата провали от предишните години ми показа, че тук просто няма достатъчно читателско търсене – и се подчиних с огромно неудоволствие на това, много се надявам идната година да намеря заглавия, с които да обърна нещата. Все пак с две книги се отчетох, и двете на „Deja Book“ – вездесъщия Малерман и неговата откачена „Гоблин“, и толкова забавната „Джунглата на скакалците“ на Андрю Смит, която за тъга потвърди, че вече няма добро търсене на фантастични сюжети. Но си я обичам – пък!
И да си дойдем на думата – нехудожествената преводна литература, на която акцентирах силно през 2018 г. Беше си силна футболна година, издадох историята на любимия отбор – „Ливърпул“ на Джонатан Уилсън, както и на „врага“ – „Манчестър Юнайтед“, пак от същия автор (а догодина ще издам и за може би най-омразния ми тим – Реал (Мадрид), защото, пак казвам, не може да издаваш само това, което харесваш, трябва да търсиш и какво липсва на пазара), а към тези две добавям „Как да гледаме и разбираме футбола“ на Рууд Гулит. Спортната ми тематика бе дооформена от биографичната „Златният Стеф Къри“ на Маркъс Томпсън, наистина бях впечатлен от кариерата на този неочакван герой в НБА.
В политическите продължихме серията „Власт и отговорност“ с две важни книги – „Ангела Меркел. Непреклонната“ на Матю Квортръп и „Китай. Събуждането на един гигант“ на Хенри Полсън, догодина ще продължим и с биография на Роналд Рейгън, а вън от серията ще излезе и останалата като обещание от миналата година биография на Владимир Путин. В историческата секция се отличи рядко срещана смислена книга по тема, доминирана от жълтуревини – „Истината за смъртта на Хитлер“ на Жан-Кристоф Бризар и Лана Паршина, а по случай годишнината пуснах и „1968. Смазването на Пражката пролет“ на Ангел Филчев. Тук трябва да спомена и най-големия ми провал тая година, лоша моя преценка, за която си нося отговорността – „Опасен“ на Майло Янопулос. И все пак смятам, че този дразнещ всички клоун има право за много от нещата, които казва.
Продължих медицинската тема с мемоара на д-р Джоел Салинас – „Огледално докосване“, а сходна с нея е и историята на една майка, която намира лек за детето си – „Не се предавайте!“ на Сузана Медоус. Тук ще прелея рязко в книга, която също е в пълен разрез с личните ми убеждения, но която сметнах за нужно да се преиздаде заради нестихващото десетилетия наред търсене – „Знаците на любовта“ на Линда Гудман.
Защото, както често казвам, няма компромис, който не бих направил, за да имам възможност да издавам важните научни рационални и атеистични книги, които у нас са постоянен риск. Три заглавия ме направиха истински щастлив тази година – започна се с „Еволюция на всичко“ на Мат Ридли, която получи толкова добър прием, че през януари ще преиздам отново неговата „Геномът“; продължи се през май с толкова чаканата „Бог не е велик“ на Кристофър Хичънс и завърши преди месец с „Наука в душата“ на големия Ричард Докинс, която също тръгна прекрасно и ми дава надежда, че ще мога да продължа в тази посока. Тук смело мога да ви обещая три изключителни заглавия –
„The Rise and Fall of the Dinosaurs: A New History of a Lost World“ на Стив Брусат, „Black Hole Blues and Other Songs from Outer Space“ на Яна Левин и „The Consciousness Instinct: Unraveling the Mystery of How the Brain Makes the Mind“ на Майкъл Газанига. Добра компания, мисля си, и други ще прибавя тук, обещавам 🙂
И за финал – едно сбогуване. Преди четири години с Благой Иванов създадохме „Deja Book“, малко издателство, което мина през силни турбуленции в първите си месеци, но успяхме да задържим и да издадем цял куп чудесни книги. За съжаление вече и двамата не можем да удържим обещанието си да даваме най-доброто от себе си в него – и дойде време да затворим тази страница. Правим го така, както знаем най-добре – с чудесна книга: „Български народни приказки от Македония“ в адаптация на Слави Ганев, която допълва „светата троица“ на оригиналните приказки, започната с „Детски и домашни приказки“ на Братя Грим и продължена с миналогодишния ни хит „Български народни приказки“. Три книги, които предизвикаха колкото яростна реакция, толкова и читателски интерес – за нас е наистина чест да спуснем завесата, изпълнили своята цел да запознаем отново българите с истинския фолклор. Също няма да се забравят първите у нас пълни издания на „Дракула“ на Брам Стокър, на „Монахът“ на Матю Грегъри Луис, на „Мемоарите на една лека жена“ на Джон Клилънд, на „Кралят в жълто“ на Робърт У. Чеймбърс и още, и още… Всяка ми е важна и благодаря на всички, които допринесоха за тях през тези години.
Да идва 2019 г. Ще е изключителна, просто гледам заглавията и го знам. Само още едно ще ви кажа, за да ме разберете – хилядастраничната „Beneath Another Sky: A Global Journey into History“ на големия историк Норман Дейвис. Ето заради тези книги бих направил всичко. Всичко.
