Е, за трети пореден път сядам да си правя равносметка на изминалата издателска година. През 2017 г. сам се шашнах колко книги съм издал и си обещах да ги намаля. През 2018 г. обаче се оказа, че съм издал с 10 повече, което вече силно ме стресна и наистина си дадох дума да се поспра. Както може да се досетите, през 2019 г. качих още повече мизата и пак излязоха десетина повече от миналата. Но догодина вече ще ги намаля! Да бе…
В крайна сметка близо 70 заглавия излязоха в моята редакция в изминалите 12 месеца, а в блога смогнах да пиша за под двайсет от тях, няма и една трета всъщност – спазвам стриктно да има поне 5 книги на други издателства между всяка на „Сиела“, за да запазя независимостта на „Книголандия“ от работата ми – и така ще бъде и занапред. Както и миналата година, все така лошо впечатление ми прави колко малко от работещите в бранша четат книги от други издателства, но няколко прекрасни изключения ме радват. Те си решават, аз не мога и да си представя да се огранича с това, по което работя, никога не трябва да се забравя, че всички ние трябва да сме първо читатели – и сетне издатели. За да запазим книжната страст и да не я сведем до работна рутина.
Странното е, че не усетих годината по-тежка от предните, дори инфарктните моменти бяха наполовина на обичайното – отдавам го на простия факт, че съм заобиколен от все повече професионалисти, които вършат чудесно своята част от работата и за мен остава по-лесното. Това особено си личи при преводачите, където открих „моите“ хора, с които имаме взаимно разбирателство какво, как и кога трябва да се свърши. След тях, разбира се, са чудесните редактори и коректори Ганка Филиповска, Катя Найденова, Ива Колева, Милена Братованова, които основно трябва да търпят неприятния ми нрав на човек, който иска всичко да се свърши бързо – за вчера. А после идват и всички останали по веригата, които биват затрупвани с книгите, които бълвам – страньорите, пиарките, търговците, книжарите… извинявайте 🙁
Добре, спирам, че трябва да качвам колата и да си поемам към Видин, където Хичкот скучае без мен – ако е забелязала, че ме няма изобщо. Весели празници на всички ви, шоуто започва скоро отново, а за 2020 г. съм ви приготвил същински чудеса… в края издавам само три от тях 🙂
Досега не бях започвал с българските художествени заглавия, но си му дойде времето – беше добра година, макар да нямахме толкова знаков дебют като миналогишното чудо „Когато капят кестените“ на Стефан Коспартов. Започна се с поредния чудесен сборник на Любомир Николов – „Фламинго за обяд“.
След това последваха три поредни жанрови дебюта: трилъра „Блъф“ на Георги Стоянов, „Огънят в мен“ на Даниела Богоева-Гюргакова и „Заключени спомени“ на Даниела Георгиева. Есента беше акцентирана силно около „Ана“ на Мануела Драганова, а в края загърмя и тежката ни артилерия – „Чекмо“ на Момчил Николов и новото издание на иконичния сборник „Митология на прехода“ на Алек Попов. Две нови издания допълниха серията с творби на Виктор Пасков – „Крадецът на праскови“ и „Антихрист“ на Емилиян Станев.
В нехудожествените незнайно защо духовете разбуни „Годениците на Васил Левски“ на Светослава Рудолф, а в началото на година се появи и един от най-сложните проекти, по които съм работил някога – „Българската съкровищница“ на Николай Генов и Румяна Николова, скоро ви готвим още нещо изключително от тях. След „Бивши хора“ прекрасен прием получи още един знаков проект за близката българска история на Вили Лилков и Христо Христов – „Погубената България“. Нова книга излезе и от Тодор Бояджиев – „Маркус Волф. Човекът с лице“. Един мемоар се появи през есента: „Чичо ми се върна от неизвестното“ на Георги Шопов.
На почетно място пък застава „Аз съм българка“ на Петя Александрова и Капка Кънева, които вплетоха текст и илюстрации във великолепно цяло.
Пак към младите читатели бяха насочени още няколко български книги – „Ние сме животните“ на Делян Момчилов с илюстрации на Стен Дамянов, толкова чаканата „Софийски магьосници 3. Вещиците от Витоша“ на Мартин Колев, дебютната „Кало Змеят“ на Милен Хальов, както и две на Слави Ганев – едната авторска, „Баба Марта и месеците“, и мащабната „Хитър Петър и Настрадин Ходжа“, събрала над 300 истории от народната памет.
Още две заглавия привлякоха много читателско внимание – макабреният дует на Благой Иванов и Петър Станимиров „Седем градски гряха“ и вторият комикс на Стен Дамянов – „Просто Спас 2. Без филтър“.
В преводните ще започна с любимите ми – научните. Годината започна и завърши с две чудесни книги за космоса – „Черните дупки и други мелодии от Космоса“ на Джана Левин и „Някъде там“ на Майкъл Уол. Пак в началото някъде излезе един интригуващ дебат между Стивън Пинкър, Мат Ридли, Малкълм Гладуел и Ален де Ботон: „Предстоят ли най-добрите дни за човечеството“. Последва една страхотна книга за мисленето – „Съзнанието като инстинкт“ на Майкъл Газанига, ново издание на „Геномът“ на Мат Ридли, а през есента последваха „Произход на всичко“ на Дейвид Крисчън и „След бог“ на Ричард Докинс.
Един мемоар за Стив Джобс и златната ера на Apple излезе през май – „Креативен отбор“ на Кен Косиенда, а малко преди нея друг мемоар – „С мисълта за края“ на Катрин Маникс, заговори с мъдрост как човек може да си иде с достойнство и как да се прости с близките, но не намери кой да я прочете. Сигурно тук трябва да добавя и последната книга на Цветан Тодоров, „Четене и живот“, която се залута в печатницата и навярно ще излезе чак в първите дни на новата година.
Историческите книги продължават да се трупат, това ме радва. Три биографии излязоха тази година – „Роналд Рейгън. В името на свободата“ на Джейкъб Уайсбърг, „Вова, Володя, Владимир Путин“ на Кристина Курчаб-Редлих и „Чърчил и Оруел. Борбата за свобода“ на Томас Рикс. „Кратка история на Европа“ на Саймън Дженкинс получи великолепен прием, а през лятото се появи и книга, с която силно се гордея – „АК-47. Оръжието на XX век“ на К. Дж. Чивърс, еволюцията на войната е описана неподражаемо в нея.
Ново издание получи класическия труд „Изкуството да обичаш“ на Ерих Фром, а през лятото много внимание получи „Малка книга за икигай“ на Кен Моги. За празника на влюбените пък се появи комиксът „Мигове любов“ на Катана Комикс.
Сега – в художествените вреше и кипеше. Много силно се гордея с първата нова книга на Уилям Уортън от твърде много години – „Ал“, това продължение на „Пилето“ допълни поредицата ни, в която влизат още „Татко“ и „Отбой в полунощ“. Последни три турски исторически книги от заварените от мен преди пет години също най-после се появиха – „Мечът на бога“ на Ахмед Юмит, „Осман 2. Война“ на Беязът Акман и „Завоевателят“ на Джейхан Алтънйелеклиоглу. Фредрик Бакман се отчете с нов роман – „Тревожни хора“, а фантастиката бе представена само с една книга, но пък каква: „Граничен пост“ на Дмитрий Глуховски.
В трилърите се отличи явно „Сребърният път“ на Стина Джаксън, този чудесен шведски дебют с куп призове, а от толкова харесваната поредица на Коуди Макфейдън излязоха цели две книги: „Тъмната страна“ и „Изоставени“, още една идва догодина. Силно впечатление направи документалният трилър „Архивът на Стиг Ларшон“ на Ян Стокласа, а през лятото излезе и „Между лъжите“ на Мишел Адамс.
Любовните. Тази секция, в която доскоро нямах нищо, но читателите решавате какво искате – следствие на което тук ще има винаги по нещо, даже по повечко, особено що се отнася за Л. Дж. Шен и Елин Хилдебранд. От първата „Крадецът на целувки“ направо се продаваше като топъл хляб, а позитивните читателски отзиви валяха, а от втората прекрасен прием получиха и „Перфектната двойка“, и „Зима в рая“. Годината започа с „Тайната рецепта на любовта“ на Валентина Чебени, тя мина незабелязана, пък на мен ми допадна наистина, последвана от нови романи на вече наложени наши авторки: „Малкият парфюмериен магазин близо до Шанз-Елизе“ на Ребека Рейзин и „Парижка тайна“ на Карън Суон, и от двете догодина ще има нови заглавия, разбира се. През лятото пък излезе „Италианско лято“ на Сю Муркрофт.
Отделно искам да наблегна на един хубав исторически роман, който излезе през лятото – „Жената в бялото кимоно“ на Ана Джонс.
В преводните детски краят на годината бе ясен – „Сам вкъщи“ на Джон Хюз допълни вечния коледен филм. Най-после излязоха доста закъснелите „Бягство от библиотеката на господин Лимончело“ на Крис Грабенстайн и „Животът на Лота 2“ на Алис Пантермюлер. А в началото на годината се появи „Истории за деца, които смеят да бъдат различни“ на Бен Брукс.
И накрая – двете най-важни за мен тази година.
Новото перфектно издание на „Силата на мита“ на Джоузеф Камбъл с твърда корица и всички илюстрации. Заслужаваха си усилията.
И, разбира се, мащабната „Под различни небеса“ на Норман Дейвис, един безкрайно труден, но важен за мен проект. Вече от вас зависи дали ще има други такива.
И за десерт – ще ви издам точно три заглавия за 2020 г:
„Истории за лека нощ за момичета бунтарки 2“ на Елена Фавили и Франческа Кавало излиза през януари.
Около март очаквам „Законите на човешката природа“ на Робърт Грийн.
А през май – ново издание на „Възход и падение на Великите сили“ на Пол Кенеди.
Но освен тях още около петдесетина проекта са в ход и ще направят годината изключителна, то си се вижда отсега 🙂
