E, отиде си и тая странна година. В която четохме като за световно, но пък нямахме коледен панаир на книгата, а и много книжарници ту отваряха, ту затваряха врати. За себе си знам, че я използвах максимално – прочетох над 250 книги, около половината от които такива, за които не съм мислел, че ще намеря време, наваксах с обемни и нелеки заглавия, които просто нямаше как да вмъкна в обичайния ми свръхнатоварен делник. И макар да имах намерение да направя обзорна статия за тези книги (обикновено Книговодителят за панаира изпълнява тази функция), не намерих време и за това, предпразничните и празничните дни се оказаха неочаквано ангажирани (роднините, роднините! :)) и просто не остана кога.
Но пък си отпуснах един последен работен ден в тихия и спокоен офис между Коледа и НГ. Ден, в който си довърших разчистването, местенето на коректурите от последните шест месеца в шкафа и освобождаването на място за следващите. В който свалих в склада книгите, които досега красяха около ми, за да има място за новите, първите две – новите издания на Оруел, вече грейнаха. И в който седнах и си прегледах, премислих какво издадох през тази година, с какво сполучих и с какво не. Къде уцелих, къде сбърках, и защо.
Странна година беше наистина. За първи път имаше цял месец, в който нищо не издадох – април, а март и май бяха пределно внимателни и обрани. Но пък имаше по-силно от обичайното лято, а към края на годината пак се засилих, за да дръпна ръчната точно за декември, когато обичайно издавам най-мащабните и сложни книги (и в главата ми веднага изниква „Под различни небеса“ на Норман Дейвис). Втората вълна на коронавируса удари най-лошо предвидените български издания, само „Гълъбария“ на Стефан Коспартов успях да направя, няколко други просто нямаше как да излязат и да получат внимание в това лудо време. Отпаднаха планираните мащабни книги на Пол Кенеди и Кърт Вонегът, но и двете се вричам, че ще издам в идните месеци на 2021 г., отпадна и красива цветна книга за българската история, която ще излезе около 3 март.
Въпреки това шило в торба не стои и отново отидох на петдесетина заглавия, неочаквано при всички спънки, но здравата работа се отблагодари. Отново успях да пиша за само около 1/3 от тях в блога, просто няма как при строгата дисциплина, която спазвам да има поне по пет заглавия от други издателства между всяко наше, а и все пак да чета и какво издават моите колеги, не може човек да си гледа само в своята паничка. Ето, сега с радост ще завърша годината с „Кулата на шутовете“ на Анджей Сапковски, с малко извинение към Миро, че му отмъкнах нагло Джо Абъркромби. И догодина ще е така, работата и „Книголандия“ ще са в хармония, надявам се, без едното да пречи на другото.
Ами… това е. Надолу съм направил кратко изложение какво излезе в моята редакция в „Сиела“ (отсега мога да ви издам, че са основно исторически, любовни и трилъри), а за 2021 г. си пожелавам да успея пак да се върна към фантастиката дори на този труден за нея пазар.
Тази година ще обърна поредността и ще започна с преводните – и основно с нехудожествените. Любимите ми исторически книги бяха отново фокус, тук трябва да се отбележат изрично две от най-търсените: „Менгеле. Ангелът на смъртта“ на Дейвид Дж. Маруел и „Кратка история на иновациите“ на Мат Ридли. Към тях се присъединяват „Изкуството да воюваш“ на Андрю Робъртс, „Малка книга за големите идеи“ на Даниел Смит и интригуващата, но рационална „Големите загадки в световната история“ под редакцията на Жан-Кристиан Птифис. Силно се отличи биографията „Страх. Доналд Тръмп в Белия дом“ на големия американски журналист Боб Удуърд, която допълни прекрасната ни серия „Власт и отговорност“.
Най-мащабната безспорно беше „Законите на човешката природа“ на Робърт Грийн, от когото направихме и ново издание на „48-те закона на властта“, още две преиздания готвим за първото шестмесечие на 2021 г. Пак ново издание беше и „Тайните на Втората световна война“ на Лорънс Рийс, малко като подготовка за мащабна нова негова книга, която се превежда. От научните излезе само „Немислимото“ на Хелън Томсън, чудато пътешествие из тайните на мозъка, сега още в началото ще започна да наваксвам с „Жива връзка“ на Дейвид Игълман, която бе мислена за декември, но не стана.
Две спортни книги пуснах – за мениджъра на любимия отбор – „Клоп“ на Антъни Куин, и историята на европейските триумфи на „белия балет“ в „Реал Мадрид – Кралете на Европа“ на Сантяго Сигеро. И удържах на изкушението да допиша какво мисля за оня кечист Рамос, това трябва да ми се брои за червена точка! 🙂
В преводните художествени две книги привлякога много читателско внимание – драматичният роман по реални събития „Приспивна песен в Аушвиц“ на Марио Ескобар и забравеният мемоар „Последна спирка Аушвиц“ на Еди де Винд, който бе преведен на десетки езици по света. Още една драматична история, този път от Индия, заслужава внимание – „Тайната на разказвачката на истории“ на Седжал Бадани.
Историческата драма „Двама братя“ на Бен Елтън заслужава изрично отбелязване, мащабен и внушителен роман за обикновения живот в Третия райх и борбата на две хлапета срещу режима.
В трилърите имаше много силни попадения, начело с „3 дни“ на Андерс Руслунд и „Пропукване“ на Карин Слотър, и от двамата се превеждат следващи книги в момента. Приключих кървавата поредица на Коуди Макфейдън с „Фабрика за истина“, надявам се да има следващи от него. Внимание заслужава сборникът „Изходни рани“, който събира творби на Лий Чайлд, Джефри Дивър, Джон Конъли, Дийн Кунц и други, а „Плячка“ на Гейбриъл Бъргмоузър е светкавично кърваво приключение в австралийската пустош.
Любовните май доминираха в тази чалната година, която не толерираше рисковете. От най-популярната авторка, която издавам, Л. Дж. Шен, излязоха цели четири романа – „В случай на чудо“, „Красиво безразсъдство“, „Раненият рицар“ и „Спароу“, „Разгневеният бог“ пък ще последва сега през януари. От чудесната Карън Суон излязоха две солидни по обем творби – „Римска тайна“ и „Перфектният подарък“, а от моята любимка Елин Хилдебранд излязоха самостоятелният „Опасни слухове“ и продължението на „Зима в рая“ – „Каквото се случи в рая“, очакваме за превод текста на последната част от трилогията. Обичаната Ребека Рейзин се отчете с „Пътуващото кафене на Роузи“, още една превеждаме в момента, а през есента излезе и „В рокля на кралица“ на Джо Уотсън.
Две знакови класики получиха нови издания с нови преводи – „Малки жени“ на Луиза Мей Олкът (скоро излиза и „Добри съпруги“) и „Гордост и предразсъдъци“ на Джейн Остин.
В детските излезе само една, при това в последните дни на годината – „Аз съм момиче бунтарка“, дневникът с активности, вдъхновен от двете части на „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“ на Елена Фавили и Франческа Кавало.
И още една книга искам изрично да отбележа – вдъхновената „Изкуството има значение“ на Нийл Геймън, придружена с чудесни илюстрации на Крис Ридъл и ръчно изписан текст от Дамян Дамянов.
И така, българските. Тук година безспорно мина под доминацията на сатирата „У майкини“ на Иво Сиромахов, а друга хумористична бе новото издание на „Мисия Лондон“ на Алек Попов. Две втори издания на спечелили популярност заглавия заслужават много внимание – историческият роман „Глиненият цар“ на Добромир Байчев и фентъзито „Откраднато, обречено, опазено“ на Искра Урумова. Васил Панайотов заби трети роман след „Убиец“ и „Другата“ – „Сянка“, а в края на годината излезе и нов роман от автора на „Когато капят кестените“ Стефан Коспартов – „Гълъбария“.
Ново достойно издание направихме на класиката „Преди да се родя и след смъртта ми“ на Ивайло Петров, тази ни утвърдена вече серия само ще се увеличава.
В нехудожествените от наши автори трябва да се отбележи новото издание на „1000 страници България“ на Николай Генов и Румяна Николова.
В детските беше също оживено. Нови книги бяха продължението „Кало Змея 2“ на Милен Хальов и „12 принцеси“ на Иво Сиромахов, а нови издания направих на „Следите остават/Произшествие на тихата улица“ на Павел Вежинов и „Лили“ и „Мъже без мустаци“ на Братя Мормареви.
Най-трудно ми бе е да отлича три книги сред всички, но ето ги – в тая незабравима (за добро или лошо) 2020 г. изпълних дългогодишната си мечта да издавам Джо Абъркромби – с началото на трилогия „Малка омраза“, излезе също мащабният исторически роман „Симфонията на времето“ на Алваро Арбина, а в края се появи и една адски актуална книга – „Между надеждата и страха. История на ваксините и на човешкия имунитет“ на проф. Майкъл Кинч.
А в първите дни на 2021 г. по книжарниците ще се появявят и новите издания на „Фермата на животните“ и „1984“ на Джордж Оруел, вярвам, че ги направихме с пределно уважение към големия писател и за беда, добър пророк.
Какво да ви издам за идната година… ок, нека са тези. Ще се повторя с „Възход и падение на Великите сили“ на Великите сили, просто нямаше къде да я вмъкна, но март мисля да излезе. Също един изключително тежък проект е към края си – „Събрани разкази“ на Кърт Вонегът, ултимативен около 1000-страничен сборник с всичките разкази на великия американец на едно място. И още една мечта – „Магията на реалността“ на Ричард Докинс най-сетне ще изгрее и на български… 🙂
И още петдесетина са вече планирани, очевидно не мога да се кротна с по-малко от работа за година напред. Весело посрещане на новата година ви пожелавам, може да не четете една вечер, от мен да мине 🙂
