Е, това си беше, последен работен ден ми е в офиса, предстоят още няколо тежки почивни – и забавлението започва отново. Обичам колко подредени са нещата в нашия бранш, как си имат ясен цикъл на заетост и отпускане, и как с малко внимание и планиране (и способност да работиш непрестанно за неопределен период от време, разбира се) могат да се случат чудеса. За поредна година си обещавах да успокоя топката, да намаля количеството на издадените от мен книги, за поредна година се провалих и дори ги увеличих – но поне имам утешението, че причината бяха изостаналите от сложната 2020 г. заглавия. Ще видя какво оправдание ще си измисля за догодина, защото вече се очертава силна и много заета, в края на този текст помествам няколкото най-знакови заглавия, но и още много други чудесни са в процес на работа.
Беше хубава и странна година едновременно. Излязоха прекрасни книги, успях да завърша няколко много тежки проекта, които се бавеха по ред причини, вмъкнах и няколко важни книги, които трябваше да излязат в силно скъсени срокове. Направихме голям ремонт на офиса, имаше нужда да разчистим твърде много години натрупани, и сега определено се работи, диша и живее тук по-леко. Благодарен съм на колегите ми, които ме търпят малко или много, и особено на Темз Арабаджиева, която прави всичко възможно книгите на всички ни да стигат до колкото се може повече хора. Възможно е да я тормозя прекомерно с премногото заглавия, които издавам, но това са само бегли предположения, не съм я чувал да се оплаква… 🙂
Тази година поне имахме всички налични панаири, така че Книговодителите, които направих за пролетния и коледния, вършат чудесна работа да се сумира какво съм прочел от другите издателтва, за какво съм писал, какво харесвам и какво не. Все така спазвам правилото да пиша за поне пет други книги между всяка на „Сиела“, което и обяснява защо всъщност в блога имам ревюта само за петнайсетина от издадените седемдесетина от мен тази година, но все някаква мяра трябва да има, а не мога да пренебрегвам и страхотните заглавия, които правят славните ми колеги-трудоваци (ще спомена само “Родственици. Живот, смърт, любов и изкуство при неандерталците” на Ребека Раг Сайкс и “Покоряване на щастието” на Бъртранд Ръсел)
Мога да пиша още много, но нека да обърна внимание на по-важното: книгите. С тези оставям 2021 г. назад, но знам, че немалко от тези заглавия години наред ще намират нови и нови читатели – и ви завиждам за тези предстоящи срещи. Аз вече гледам към януарските чудеса, които съм подготвил, а сетне всичко ще си тръгне, както винаги – по стахановски (някой помни ли още това какво е? :))
И тази година ще започна с нехудожествените, поне тук да се радват на малко повече внимание. В началото излязоха две кратички, но информативни книги – „Кратка история на Русия“ на Марк Галеоти и „Кратка история на мита“ на Карън Армстронг. Ново издание получи „Айхман в Йерусалим“ на Хана Аренд. Темата за Втората световна война няма изчерпване и това доказват и „Хитлер и Сталин. Тираните и Втората световна война“ на Лорънс Рийс, едно безспорно впечатляващо сравнително изследване, и сборникът „Големите грешки на Втората световна война“ под редакцията на Жан Лопес и Оливие Виевиорка, от които превеждаме още една книга вече.
По-общ план представя „Малка книга за голямата история“ на Иън Крофтън и Джереми Блек, поглед към загадките пък е „100 неща, които те не искат да знаете“ на Даниел Смит. Новото издание на „33-те стратегии на войната“ на Робърт Грийн беше чакано, през новата ще се появи такова и на „Майсторството“.
Малко по-различно измерение има новото издание на друга негова книга – „Изкуството да съблазняваш“, а в психологическите се отличи рязко „Дарът. 12 урока, които ще ви помогнат да съхраните живота си“ от Едит Егер, която сама е преживяла ада на концлагерите. От този период като написване пък е класическият труд на Ерих Фром „Бягство от свободата“, която заслужаваше достойно издание след успеха на „Изкуството да обичаш“. В научните този път бе много слабо, май само „Жива мрежа“ на Дейвид Игълман излезе, а в по-духовните – „Силата на чова“ на Акеми Танака.
В преводните две нови издания привлякога доста внимание – „Светлината, която не виждаме“ на Антъни Доер, от когото още през януари излиза толкова чаканият мащабен нов роман „Облакът Кукуландия“, и „Елегантността на таралежа“ на Мюриел Барбери, чийто нов роман „И розата сама да е“ излезе през лятото. Имах щастието да продължа издаването на чудесната Емили Сейнт Джон Мандел със „Стъкленият хотел“, а тук трябва да се отличи задължително „Оцелелите“ на Алекс Шулман, както и новите издания на „1984“ и „Фермата на животните“ на Джордж Оруел. Не знам дали точно тук ѝ е мястото, но „Когато Луната снизхожда“ на Надя Хашими продължи успеха на „Перлата, която се освободи от черупката си“.
Трилърите отново май бяха най-силният сектор. Няма как да не започна с новите издания на „Червения дракон“ и „Мълчанието на агнетата“ на Томас Харис, а останалите две ще последват бързо през следващата година. Особено внимание получи „Зад нейните очи“ на Сара Пинбъра заради сериала по нея, но за мен лично задължителната за четене е „Пустош“ на Стина Джаксън, нямам представа защо този изключително атмосферен роман не намери читатели. 
Още книги излязоха от доказаните майсторски пера на Карин Слотър – „Погубени“, и Андерс Руслунд – „Спи спокойно“, много се надявам да продължа с тези знакови автори. Дебютният роман „Смъртният грях“ на Мария Грунд също трябва да се отбележи, чакаме нейния следващ със сигурност.
Любовните се множат и никой не може да ги спре – читателският глас е решаващ. Л. Дж. Шен продължава да бъде най-търсената ми авторска, от нея излязоха „Разгневеният бог“, краят на една поредица; „Вишъс“, начало на друга; и самостоятелната „Игра с огъня“, поне още три ще има и догодина навярно. По петите обаче я следва Ел Кенеди, която бързо набра скорост със „Сделката“ и „Грешката“, а още през януари идва и третата в поредицата, „Забивката“. Самостоятелните любовни романи се радваха на голямо търсене, сред тях се отличи „Представата за теб“ на Робин Лий, следвана от „Френското булчинско магазинче“ на Дженифър Дюпий и „Малката книжарничка на любовните истории“ на Джейми Адмънс. Излезе нова книга от Ребека Рейзин:
„Пътуващата книжарница на Ария“, а от чудесната Елин Хилдебранд този път беше само „Беди в рая“, която затвори „райската“ ѝ трилогия, но догодина обещавам поне две, начело със „Златното момиче“.
След „Малки жени“ на Луиза Мей Олкът нямаше как да не се появи и ново издание на „Добри съпруги“, а съвсем скоро ще я последва и „Малки мъже“, разбира се, но вече в редакцията на Мила Ташева.
В юношеските романи най-сетне дойде толкова чаканата „Аристотел и Данте се гмурват във водите на света“, придружена с ново издание на обичаната „Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената“ на Бенджамин Алире Саенц. Детските при мен бяха доминирани изцяло от Джани Родари, от когото излязоха неиздаваните досега „Аталанта“ и „Играчка за Коледа“ с прекрасни илюстрации на Дамян Дамянов, както и обособено издание на „Торта в небето“.
При българските автори безспорно беше силна година. Отличи се особено толкова чаканата „Мисия Туран“ на Алек Попов, от когото преиздадохме и „Черната кутия“ в края на годината. Пак там се появи една от най-търсените – „Певицата взема властта“ на Иво Сиромахов, от когото излезе и продължението на ултимативната сатира „У майкини“ – „Майкини и другите“. Много силен дебют направи „Шестият пръст“ на Деляна Манева, а също в областта на хумора дебютен бисер беше
„Подполковника и пролетта“ на Нил Колефф, а на този сцена се изяви прекрасно и Добромир Байчев, който след „Глиненият цар“ изненада с театралната комедия „Позорище“. Дебют в романите направи и познатия с ред чудесни сборници Любомир Николов – „Крайни мерки“. А прехода от аудиосериал към книга направи Богдан Русев с „P.S. Някой трябва да плати“.
Обичаната Искра Урумова пък продължи магическата си трилогия „Откраднато, обречено, опазено“ с още един самодивски сезон в „Орисано“.
А след „Преди да се родя и след смъртта ми“ на Ивайло Петров дойде и ново достойно издание на „Хайка за вълци“, разбира се.
В нехудожествените имаше много силни заглавия – трябва да се отбележат изрично „Доблест и наказание. Народният съд и ДС срещу спасителите на българските евреи“ на Вили Лилков и „Червеният терор без маска“ на Стефан Богданов, Петър Богданов и Христо Христов. В края на година се появи и мащабното научно изследване „Срещу течението: българската текстилна промишленост 1800-1912 г.“ на Мартин Иванов. За по-младите читатели пък е предназначена богато илюстрираната енциклопедия „Владетелите на България“ на Пламен Павлов, Делян Момчилов и Стен Дамянов.
В спортните беше само една, но каква – „Когато Господ беше българин“ на Филип Друмчев съживява спомени за славни събития, които всички искаме да преживеем отново.
В детските две важни поредици намериха своя завършек – „Софийски магьосници 4. Заветното заклинание“ на Мартин Колев и „Кало Змея 3. Герои от кал“ на Милен Хальов.
И накрая… кои книги за мен доминираха годината – три от тях и чисто като време, отнеха ми буквално седмици и седмици усилен труд, и това са двата тома „Събрани разкази“ на Кърт Вонегът, мащабната „Възход и падение на Великите сили“ на Пол Кенеди и впечатляващата „Утопия Авеню“ на големия Дейвид Мичъл. И една, която е навярно най-красивата, която някога съм правил и ще направя – „Цветовете на живота“ на прекрасната Лиса Айсату.
Сега… какво да ви издам за идната година… Добре, нека са тези. „Кръстопътища“ на Джонатан Франзен в превод на Владо Молев, още един изключителен автор, за когото само съм мечтал; „Магията на реалността“ на Ричард Докинс, която бях обещал за тази, но не успях, но идва още януари или февруари; и огромната, над 800 страници, биография на Дж. Робърт Опенхаймер „Американският Прометей“. И още нещо, което ме вълнува силно – „Ноември“, нова смайваща по размаха си книга на автора на „Битката: красота и печал“ Петер Енглунд. И Бакман ще завърши трилогията си „Бьорнстад“, знам, че това искате да кажа. И още петдесетина са вече наредени, а тепърва годината започва. Обичам тая работа и няма да се спра.
Е, това беше. Да вървим да посрещаме новата година кротко и културно, както си е редно. Пожелавам догодина да сте здрави и да прочетете повече и по-хубави книги от тази. 🙂
