Отново последен ден в офиса, няма нищичко спешно за вършене, но поне мога да си довърша на спокойствие равносметката за отминалата година. Надолу съм изброил немалкото заглавия, които излязоха в моята редакция, и искам още тук да изкажа благодарността си към отдадените сътрудници, които правят всичко това възможно – автори, преводачи, редактори, коректори, художници, дизайнери, страньори, колегите от офиса, в търговския отдел, на борсата, в склада, в книжарниците, десетки и стотици хора, които няма как да изброя поименно. Но без които нищо от това просто няма как да се случи, привилегия е да правим това, което обичаме, и да му викаме „работа“. Поне за мен е щастие. Благодарен съм и на всеки читател, който избира коя да е книга – заради вас си струва всичко.
Годината наистина бе изпълнена с предизвикателства, ясно защо, а приемането на новите реалности в цената на хартията и печата наложи отделяне на твърде много време на сметки, което не ми бе твърде по вкуса. Наложи се някои книги да излязат с по-високи цени, отколкото на мен ми се иска, но понякога просто екселската таблица е неумолима, особено при по-мащабни книги разходите се трупат като снега едно време, когато имаше истински зими. Но няма да седя да се вайкам, имах удоволствието да подбера и придвижа до издаване изключителни заглавия, като успявам да се вслушвам и в читателските гласове и да издавам това, което искат – точно този баланс търсех години наред, защото, знайно е, че ако зависеше от мен, щях да работя само по исторически и научни книги 🙂 Вече дори не се опитвам да се заканвам, че ще намаля темпото, то се е видяло, че няма, и за догодина графикът е вече солидно запълнен, в края на този текст разкривам няколко ключови заглавия, които предстоят.
Книговодителят за коледния панаир на книгата върши своята функция да представи не само какво съм чел през годината от другите издателства, но и за немалко, които съм пропуснал, но според мен заслужават отбелязване. Все така спазвам правилото си да пиша в блога преимуществено за книги на други издателства, затова и съм писал за едва 13 книги от моята редакция при над 60 издадени, като тук искам да спомена и чудесни заглавия, които издадоха моите колеги от издателството: “Тери Пратчет: Живот с бележки под линия”, официалната биография от неговия довереник и асистент Роб Уилкинс, “Войната: Възходът на Западната военна мощ” на Джон Франс, “Джони грабна пушката” на Долтън Тръмбо, “Долината на щастливците” на Милен Миланов и много други, в горния линк съм ги изброил по-подробно.
Добре, стига толкова – надолу са десетки заглавия, сред които вярвам, че има по нещо за всекиго, така разбирам смисъла на своята работа, и съм благодарен на ръководството на издателство „Сиела“, че гласуват доверие и за най-смелите ми предложения, за мен е важно редом с книгите, които очевидно ще се търсят, да се издават и заглавия, които са ни нужни като граждани и членове на едно лашкащо се в страшни крайности общество. Дано намерим баланса си някога, книгите биха помогнали определено, ако се четяха повече, но това е от онези битки с вятърни мелници, за които само четящите се сещат 🙂
По вече наложена традиция започвам с нехудожествените. Определено годината мина под знака на войната, а далеч преди нейното начало се заехме с три книги, които осветяват различни нейни аспекти – „Хората на Путин“ на Катрин Белтън, „Безумие и слава. Америка, Русия и политическата война 1945 – 2020 г.“ на Тим Уайнър и „СССР и Източна Европа (1941–1991)“ на Марк Крамер. Продължих книгите от френски историци с „Големите митове на Втората световна война“ под редакцията на Жан Лопес и Оливие Виевиорка, а излезе и биографията на една от най-противоречивите фигури на минлия век – „Тъмната страна на Луната. Вернер фон Браун и науката на разрушението в Третия райх“ на Уейн Бидъл.
В края на годината се появи и книга за един от признатите гений на миналото столетие – „Тесла. Неговият невероятен и объркан живот“ на Марко Перко и Стивън Стал, а още тук ще акцентирам на мащабната „Опенхаймер. Американският Прометей“ на Кай Бърд и Мартин Шъруин. Пак биография, но в различна посока, е „Без паника“ на Нийл Геймън, посветена на причудливия живот на Дъглас Адамс. И трябва да се отбележи и новото издание на „Майсторството“ на Робърт Грийн.
При научните също имаше прекрасни заглавия, начело с толкова чаканите „Магията на реалността“ и новото издание на „Най-великото шоу на Земята“ на Ричард Докинс. Около тях гравитира и „Какво е животът?“ на нобелиста Пол Нърс, а провокативната „Вирус: В търсене на произхода на Ковид-19“ на Мат Ридли и Алина Чан търси отговори на въпроси, които сякаш вече никой не иска да задава. Нови издания получиха две чудесни книги на Дейвид Игълман – „Инкогнито. Тайният живот на мозъка“ и „Сума. 40 истории от отвъдното“, както и „Подмладяващият ензим“ на Хироми Шиния. 
Погледнах по-смело към психологическата секция, през лятото излезе чудесната „Защо никой не ми го е казал досега?“ на д-р Джули Смит, а преди дни до нея се нареди „Мозък не за този свят“ на психиатъра Андерш Хансен. В идните месеци ще има още няколко в тоя сектор, особено една за токсичните връзки сякаш аз съм я вдъхновил 🙂
Годината за мое удоволствие беше доминирана от чудесно написани преводни романи, сред които искам да отлича изрично два, които знаех, че ще са само за отбрани читатели, но държах да излязат – въздействащата „Императорът на лъжите“ на Стив Сем-Сандберг и вдъхновяващата „Проверка по име“ на Алесандро д’Авения. Няма да пропусна „Облакът Кукуландия“ на Антъни Доер, но разбира се, най-търсена беше „Победителите“ на Фредрик Бакман. Две екзотични също привлякоха много внимание – „Петдесет думи за дъжд“ на Аша Леми и „Червените орхидеи на Шанхай“ на Жулиет Морийо. Силен исторически роман бе „Модистката от Париж“ на Джорджа Кауфман, а в този жанр излезе и още една книга на Марио Ескобар – „Библиотекарката от Сен Мало“. 
Драматични истории разказаха четената на по цял свят „Когато вярвахме в сирени“ на Барбара О’Нийл и още един прекрасно написан роман от Седжал Бадани – „Прекършени криле“. Любимата ми авторка на любовни истории – Елин Хилдебранд, бе представена от драматичната „Златното момиче“ и коледната „Зимна улица“, а нямаше как да не се мине без Карън Суон и нейната знакова „Коледа в Тифани“.
Продължавам любовната тема с приятната за мен изненада „Ти, аз, завинаги“ на Джо Уотсън, хареса ми много повече от предишната издадена от нея, а в началото на годината се появи история за чувства на неочаквано място – „Преди да те видя“ на Емили Хоутън. „Аристократът“ на Пенелъпи Уорд ще послужи за преход към по-горещите четива, превеждаме още една книга от авторката. От Л. Дж. Шен излезе още една от поредицата „Sinners of Saint“ – „Ракъс“, както и романтичната „Лошият Круз“. 
Завършихме серията „Off-Campus“ на Ел Кенеди със „Свалката“, „В целта“ и „Наследството“, през януари започваме нова поредица – „Briar U“ – с „Преследването“. Откритието на годината в този сектор безспорно беше Пенелъпи Дъглас, която дебютира силно на български с „Пънк 57“, през есента излезе и първата книга от знаковата ѝ поредица „Devil’s Night“ – „Покварени“, а още в първите месеци на новата година ще излезе следващата: „Скривалището“, и самостоятелната „Рожденичката“. А скоро ще ви разкрия и изненадата с още една популярна на Запад писателка, която феновете на Дъглас ми препоръчаха 🙂 С две думи – Фиделия Косева ще има още много работа в тази посока.
Сериозно отстъпление белязах в трилърите, което ще наваксам през 2023 г. Завърших знаковата поредица на Томас Харис с новите издания с изключителни корици на Живко Петров на „Ханибал“ и „Ханибал Лектър. Зараждането на злото“, а в края на годината чак излезе приключенската „Пръстенът на цар Соломон“ на Джанет Еванович. Но за идната година тук съм приготвил силни заглавия, още през януари две идат.
Фантастика и фентъзи, каквито миналата година май нямах изобщо, този път имаше (и догодина ще има) – пророческата „Граничен пост 2“ на Дмитрий Глуховски описва по-добре днешния Кремъл от кое да е изследване, а най-сетне излезе и „Неприятната страна на мира“ на Джо Абъркромби, силно се надявам още в първите месеци на следващата година да излезе и третата част от поредицата „Ерата на безумието“. С което е навярно се приключва с този автор на български, непонятно за мен слабо търсене има за книгите му.
Поредица нови издания излязоха, до една с изключителни корици на Дамян Дамянов – започна се с „Дракула“ на Брам Стокър и „Смъртта е занимание самотно“ на Рей Бредбъри, продължи се с „Богат, беден“ и „Хляб по водите“ на Ъруин Шоу, за да се приключи с унищожителната „Портокал с часовников механизъм“ на Антъни Бърджес.
Българските! В края на годината изгря „Чекмо 2“ на Момчил Николов, толкова чаканото продължение на приключенията на неговия едноименен герой. Ново издание получи „Сестри Палавееви в бурята на историята“ с куп допълнителни страници. Ганка Филиповска се завърна с чудесния сборник „Хубавата Холмиер“. А две истории от миналото завладяха хиляди читатели – „Нямата рече: Сърцето що дума, право е“ на Галина Танева и „Жива“ на Ина Ясипова, и от двете идват продължения още в началото на следващата година.
В нехудожествените заслужено много внимание получи „Стопанските абсурди на българския комунизъм“ на Вили Лилков, а от психолога Огнян Димов излезе много важната книга „Тревожността: Причини, смисъл, разрешаване“.
В детските имах само една – „Приказно пътешествие“ на Иво Сиромахов, с чудесните илюстрации на Лилия Тодорова.
Този път не се сдържах да напиша по местата им най-важните ми книги за годината, но и тук искам повторно да акцентирам на тях. Най-много труд положих по „СССР и Източна Европа (1941–1991)“ на Марк Крамер, дяволски сложни бележки имаше това чудо, а не твърде далеч назад като сложност бе и „Опенхаймер. Американският Прометей“ на Кай Бърд и Мартин Шъруин, чиято екранизация очакваме догодина. От началото на годината се радвам на красивата „Облакът Кукуландия“ на Антъни Доер, а мечтата „Магията на реалността“ на Ричард Докинс най-сетне се сбъдна. И разбира се, големият шведски роман „Императорът на лъжите“ на Стив Сем-Сандберг не може да бъде пропуснат.
Отделно и изрично държа да отбележа „Виктор Пасков. Стихотворения“ под съставителството на Георги Господинов, Иван Ланджев и Захари Карабашлиев, оформена визуално с вещина от Дамян Дамянов.
А последно искам да посоча две красиви детски книги, на които силно държа – „Момичето, което искаше да спаси книгите“ на норвежкия писател Клаус Хагерюп, с илюстрации на Лиса Айсату, с тази реших да продължим магията на „Цветовете на живота“; и образователно-забавната „Тази книга е пълна с мозъци“ на Тим Кенингтън.
И последно, да хвърлим поглед към следващата година (ще ви издам, че тук качвам редовно всички книги, по които работя). Ще се повторя с „Кръстопътища“ на Джонатан Франзен в превод на Владо Молев, бях твърде голям оптимист, че ще я издадем толкова бързо. Две големи исторически идват – около 1000-страничната „Изчезнали кралства“ на Норман Дейвис, която идва след изключителната „Под различни небеса“, и все още неозаглавената на български еднотомна история на Втората световна война „All Hell Let Loose: The World at War 1939-1945“ на големия историк Макс Хейстингс. 
След „Възход и падение на динозаврите“ палеонтологът Стив Брусати ще ни разкаже още една смайваща история, част от която сме самите ние – „Възход и властване на бозайниците“. И в края на годината обичаната „Коледна песен“ на Чарлз Дикенс ще заживее нов живот в превод на Венцислав К. Венков и с илюстрациите на Лиса Айсату! Има какво да се очаква, нали 🙂
Ами това беше, пропуснах няколко книги, които направих по странични линии или не съм вършил нещо особено по новите им издания. Пожелавам ви прекрасно посрещане на новата година и да имате повече време за четене догодина 🙂
