Този път реших да пропусна ходенето в офиса между празниците, така че можах да се отдам на блажено лентяйстване с любимата и много, много четене. Но все пак успях да понаваксам с натрупаните ревюта за писане, както и с тази така важна за мен статия с равносметка за изминалата издателска година – обичам да седна и да си сумирам по какво съм работил, да си споделя какво е било търсено от читателите и какво за моя тъга не е срещнало вниманието им.
Благодарен съм на десетките прекрасни професионалисти, с които работя за излизането на тези заглавия – от преводачите, с които понякога заедно избираме какво трябва да се издаде, през редакторите и коректорите, с които си общуваме почти всеки ден, през прекрасните художници и дизайнери, които дават лице на книгите, страньорите, които щателно оформят текста, та до всички други колеги от офиса, търговския отдел, по борсите, в огромния склад, а и всички отдадени книжари, които правят чудеса – особено по празници, да не забравяме и работещите в печатниците, които правят и невъзможното книгите да излязат в понякога невъзможни срокове. Благодарение на тези хора книгите ги има и е привилегия да работя с всички тях, казвам го с пълна откровеност.
Годината беше ознаменувана от що-годе някаква нормализация, отново се заизлива водопад от стотици заглавия всеки месец след известното стихване заради пандемията, а успехът на Георги Господинов и неговото „Времеубежище“ събуди внимание към книгите и четенето, за каквото не съм и мечтал. Истинско удоволствие е да обикалям по щандовете на панаирите и да трупам купчини със страхотни заглавия, както и да съм сред всички книжни чудеса, за чието издаване имам дял или поне съм присъствал. Моите колеги в издателството работят по чудесни заглавия и ми е болно, че рядко имам време за всички тях, спазвам си самоналоженото ограничение за писане за наши книги в блога (малко над 20 от общо около 140 ревюта за годината), 
но няма как да не отлича знакови заглавия като „Рана“ на Захари Карабашлиев (за мен Романът на 2023 г.), световния хит „Четвърто крило“ на Ребека Ярос, фентъзи удоволствието „Гидеон Девета“ на Тамсин Муир или знаково научно заглавие като „Емоциите“ от Ленард Млодинов. А в личен план изпълних голяма си мечта – издаването на „100 книги, които трябва да прочетете“, дори не мога да опиша щастието, което ми донесе тази книга и вашето читателско внимание към нея. Сигурен съм, че ще откриете следващите си любими книги в нея – в крайна сметка нейната мисия е да събуди разговор за заглавията, които грижливо подбрах.
Отделно искам да ви насоча отново към двата ми големи книговодителя – за пролетния и зимния книжен панаир, те сумират до голяма степен заглавията, на които аз самият смятам, че трябва да се обърне внимание, като и за миг не претендирам за изчерпателност, у нас в момента излиза безпрецедентен диапазон от заглавия: от най-комерсиалните до най-високолитературните, и това е прекрасно.
Така, надолу са книгите, които издадох тази година, споменавам в края няколко, които предстоят, но още десетки са вече по преводачи и редактори и следват своя предначертан път за излизане в следващите месеци. Обичам тази работа и съм благодарен за всичко, което ми дава – от щастието до понякога твърде предизвикателните моменти. Струва ми се, че вече напипвам баланса, който ми позволява да издавам и широко търсени заглавия, и такива за по-отбрана публика, но важни за нас, българите, като общество – и надолу си личи каква причудлива шарения е била на пръв поглед моята редакция през 2023 г. Но в тази работа устойчивостта е изключително важна и не може да се поддържа със залитане в една или друга посока.
Както винаги, започвам с нехудожествените, тази година определено имаше чудесни попадения. Започна се с един стар проект, който мина през много периперии, които навярно сочеха, че трябва да го прекратя, но от чисто упорство все пак издадох „История на СС“ на Робърт Коел, последния проект на големия преводач Христо Димитров. През май успоредно с гостуването на автора Стийв Брусати излезе смайващата „Възход и властване на бозайниците“, която допълни величавата еволюционна история от неговата „Възход и падение на динозаврите“, но и двете вкупом бяха пренебрегнати от читателите, не разбирам как е възможно това, но ей на. Редом с нея се появи мечтаното от мен ново издание на „Пътищата на коприната. Нова история на света“ на Питър Франкопан – и вниманието към тази различна световна история определено ми дава надежди, че ще мога да продължа с издаването на автора. 
Есента бе ознаменувана от друго знаково ново издание – „Свят, населен с демони“ на великия Карл Сейгън, а близо до нея се появи и „Сингапур и изграждането на съвременна Азия“ на Джийван Васагар, част от знаковата поредица „Власт и отговорност“. За последните седмици на годината останаха двете най-мащабни и знакови заглавия – „Закони за всеки ден“ на Робърт Грийн и мащабната „Светът във война. 1939-1945“ на Макс Хейстингс, много се надявам тя да намери читатели и да мога да продължа с книгите на този великолепен историк, има една мащабна история на Виетнамската война, която… 🙂
В психологическите заглавия имаше силни попадения – на първо място бих посочил важната „Излекуване от токсични връзки“ на д-р Стефани Саркис, както и „Как да ни се случват хубави неща“ на Мариан Рохас Естапе, а не може да се пропусне и „Чувствителните са новите силни“ на Анита Мурджани. Силно практически ориентирана е „Без извинения! Силата на самодисциплината“ на Брайън Трейси, а за по-езотерично ориентираните се появи „Нострадамус. Всички пророчества за бъдещето“ на Марио Рийдинг. Ново издание получи и „Микробният фактор“ на д-р Хироми Шиния.
Най-важната преводна художествена книга остана за зимния панаир – „Кръстопътища“ на големия Джонатан Франзен, благодарен съм за търсенето ѝ от по-сериозните читатели, а не си позволих да напиша ревю, без да си я препрочета на спокойствие, и това ще стане. Още една книга от тоя ранг излезе през май – „Кубинците. Обикновени животи в необикновени времена“ на Антъни ДеПалма, един роман със силни корени в реалността. В историческите започнах годината с „Живеем днес“ на Еманюел Пирот, после дойдоха „Библиотекарката на изгорените книги“ на Бриана Лабускес, а през юли излезе и най-търсената – „Тайната на Шанел“ на Лорна Кук. 
Романтиката беше защитена от „Три сватби и едно предложение“ на Шийла О‘Фланаган, а от любимата ми Елин Хилдебранд излязоха чудесната „Хотел Нантъкет“ и „Зимна разходка“, продължението на коледната „Зимна улица“. Отделно искам да акцентирам на един по-различен роман – „Добре сме“ на Нина Лакур, а няма как да подмина и втория „японски“ роман на Мюриел Барбери – „Час, изпълнен с плам“. И за десерт – излезе и продължението на обичаната „Коледа в „Тифани“, а именно „Лято в „Тифани“ на Карън Суон.
В по-горещия сектор нещата се развиват ударно в тон с читателските желания. От Ел Кенеди започнах нова поредица, от която излязоха цели три – „Преследването“, „Рискът“ и „Играта“. Пенелъпи Уорд завоюва читатели с два романа – „Забранено привличане“ и „По правилата“. Даниел Лори дебютира на български с „Най-сладката забрава“ и очакваният успех доведе до бързо излизане и на втората част, „Най-безумното пристрастяване“, третата няма да се забави. От обичаната Л. Дж. Шен се появи „Скандален“, третата част на поредицата „Sinners of Saint“ (четвъртата, „Бейн“, излиза през януари), както и самостоятелният роман „Неотразимите Грейвс“.
И накрая – от неоспоримата кралица на жанра Пенелъпи Дъглас излязоха цели четири – втора и трета част на поредицата Devil’s Night: „Скривалището“ и „Безчувствен“ (четвъртата, „Сумрак“, излиза през януари), както и двата ѝ знакови самостоятелни романса – „Рожденичката“ и „Упование“.
В равносметката за 2022 г. обещах да наваксам с трилърите и изпълних това. Започна се в началото на годината с „Лъки“ на Мариса Стейпли, история на едно момиче с твърде много късмет, продължи с нова предизвикателна книга на Сара Пинбъра – „Инсомния“, а голямата ми радост за годината бе чудесният трилър „Всеки в моето семейство е убил някого“ на Бенджамин Стивънсън, препоръчвам я на всеки, който търси нещо свежо и различно в жанра. 
През летните месеци разположих и още три силни – „Отвлечена“ на Т. Р. Рейгън, „Когато тя си отиде“ на Алекс Дал (още две ще излязат от нея догодина!) и тоталния хит „Новата къща“ на Тес Стимсън, която за радост бе чест избор на читателите. Тук бих добавил и новото издание на знакова крими мистерия – „Баскервилското куче“ на Артър Конан Дойл.
В жанровата литература този път беше слабо и за съжаление не мога да обещая подобрение – ей го, чудесната приключенска фантастика от легендарния Джон Скалзи – „Дружество за опазване на кайджута“, така и не намери достатъчно читатели, същото се отнася и до „Дафни“ на иначе толкова харесвания Джош Малерман, само – и тук съм адски щастлив – третата част на поредицата „Ерата на безумието“ на Джо Абъркромби, „Мъдростта на тълпите“, се развива добре и в крайна сметка може и да има надежда за автора на български, дори не смеех да мечтая за това при излизането на „Малка омраза“ и „Неприятната страна на мира“.
Имах щастието да издам чудесни книги от български автори тази година – и следващата ще е така. В началото на годината се появиха „Посветена“ на Ина Ясипова и „Нямата рече 2“ на Галина Танева, и от двете готвим по още една книга за следващите месеци. Излезе така мечтаният от мен роман „Живак“ на Димитър Живков, а през май се появи годишният фаворит на читателите – „Бай Тошо“ на Иво Сиромахов. Лятото започна с хорър уестърна „Уендиго“ на Стефан Стефанов, продължи със „Зазидани“ на голямото перо Петър Маринков, а в началото на есента излезе дебютният роман „Длани“ на Георги А. Николов. 
Знаково сборно издание имаше на кратката проза на Алек Попов – „Нови и избрани разкази“, а тежката артилерия остана за края на годината – „Река в лабиринта“ на Мирослав Пенков, допълнена и с ново издания на обичания му сборник „На изток от Запада“.
В неудожествените ярко се отличи „Наши хора по класификацията на БКП“ на Вили Лилков, нещо не по-малко интересно идва от него догодина.
В детските Милен Хальов започна нова поредица с „Общежитие за чудовища“, следващата част – вече я прочетох и е страхотна – е планирана за април. А от обичаната Лиса Айсату излязоха две много различни – „Сезоните спят, поспи си и ти“ с текстове от Хади Няй и вълшебно илюстрираната от норвежката художничка „Коледна песен“ на Чарлз Дикенс.
В края на годината излезе и едно заглавие, за което искам да разберат колкото се може повече хора – биографичната и вдъхновяваща „Да покориш себе си“ на Силвия Аздреева, вълнуваща история за покоряване на върхове, но и не по-малко за преодоляване на самия себе си и пречките, наложени от егото.
Да хвърлим и малък поглед към бъдещето (тук качваме предварително планираните за издаване заглавия), като ще се спра на няколко знакови нехудожествени заглавия. Още в първите дни на януари излиза важното изследване „Бившите хора“ на концлагерна България“ на Мартин Иванов. Близо 1000-страничната „Изчезнали кралства“ на Норман Дейвис беше планирана за тази година, но се наложи да иде за следващата, а компания ще ѝ правят глобалната икономическа история „More: The 10,000-Year Rise of the World Economy“ на Philip Coggan и историята на НАТО „Deterring Armageddon: A Biography of NATO: The History and Future of NATO“ на Peter Apps.
Това е, имаше още няколко книги, по които работих отчасти, като „Тоталитаризмът – Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон“ на напусналия ни наскоро проф. Ивайло Знеполски, създател на изключителната поредица „Минало несвършено“.
Пожелавам ви да посрещнете с близките новата година и нека да е по-мирна.
