Изтощителният край на издателската година си заслужаваше – излязоха изключителни книги, с които се гордея, но след тях наистина имах нужда от сериозна почивка, в която за поне седмица да не видя бележки под линия или в края на книгата, по едно време ги сънувах направо. Сега обаче вече се чувствам готов за следващите предизвикателства – 2025 г. ще бъде наистина страхотна от книжна гледна точка, от други не знам, то кой ли знае вече. Ето ме в последния ден от годината, кротко и спокойно си правя равносметка на изминалите 52 седмици, в които издадох шейсетина наистина разнообразни заглавия, много от които намериха много читатели, други, за съжаление, сякаш отминаха незабелязано въпреки всичките ми усилия. Няма формула за успех, но упорито държа да издавам и книги, в които искрено вярвам, че трябва да ги има – дори малцина да ги прочетат и оценят, е хубаво.
Важно е да се акцентира, че тези книги ги има благодарение на изключителен екип професионалисти, с които имам щастието да работя, те са толкова много, че е невъзможно да бъдат изброени: преводачи, редактори, коректори, художници, дизайнери, страньори, пиари, колегите от офиса, от търговския отдел, от борсите, печатниците, складовете, безбройните книжари, които особено по празници са най-заетите от всички в книжния сектор – благодарен съм на всички! Без тях нищо не би било възможно и се надявам да успявам да им показвам уважение за труда им.
Тази година беше „нормална“, направо не ми го побира ума как насред всеобща криза и проблеми в книжния бранш нещата изглеждат изненадващо добре. Обичам всички панаири, на които идват хиляди читатели, поздравления и за всички колеги, които издават прекрасни книги – за тях писах подробно в двата ми големи книговодителя за годината – за пролетния и зимния панаир на книгата. Моите колеги в издателството също работят здраво, за да излизат страхотни заглавия, често нямам възможност да ги прочета, защото държа в блога да пиша за заглавия на разнообразни издателства, но няма как да не спомена важни книги като например „Пътешествието на „Уейджър“ на Дейвид Гран, „За произхода на времето. Последната теория на Стивън Хокинг“ на Томас Хертог или например световно фентъзи като „Мръсни дни“ на Геновева Димова.
Благодарен съм и на всички читатели, които повярваха в „100 книги, които трябва да прочетете“, сигурен съм, че сте открили своите любими книги сред тези, които съм събрал вътре.
И така, надолу са книгите, които излязоха в моята редакция през 2024 г., а в края издавам няколко от тези, които предстоят – още десетки са в „работилницата“ и ще бъдат разкривани малко по малко. Вече 10 години съм в „Сиела“ и не крия, че съм все така благодарен за работата, която имам щастието да върша. Пак си обещавам да намаля малко темпото, но това едва ли ще се случи – държа на тая магия с балансирането между различните жанрове и да издавам както книги, очаквани от хиляди читатели, така и нишови, но важни за нас като общество заглавия. Не бива да се залитва в една или друга посока – или поне аз не смятам, че трябва. И толкова харесвам тая снимка, в която се чувствам в своята естествена среда.
Отново първо ще се спра на нехудожествените преводни заглавия, тази година бе осеяна със силни и приносни заглавия в този сектор, а не е голяма тайна и че това са книгите, по които работя най-много и с най-силно желание. След доста перипетии най-после излезе, при това в твърда корица, „Изчезнали кралства. Възходът и упадъкът на държави и народи“ на Норман Дейвис, която достойно застава до предишната му – „Под различни небеса“. Още една важна за мен книга, която срещна спънки по пътя си, също излезе – „Ноември 1942: Повратната точка във Втората световна война“ на Петер Енглунд, ако сте чели предишната му издадена, „Битката: красота и печал“, ще разберете вълнението ми. 
Знаковата „Възпиране на Армагедон. Биография на НАТО“ на Питър Апс ознаменува годишнината на съюза и описва пред какви предизвикателства е изправен сега и пред какви е бил в миналото. По-позитивен дух носи „Повече. 10 000 години растеж на световната икономика“ на Филип Коган. От почитания учен Михаел Бар-Зоар излезе изследването „Амазонките на Мосад“. Особено важна политическа книга бе представена в присъствието на автора – „Епохата на автократите“ на Гидиън Рахман. Две исторически допълват селекцията – „Конспирацията „Кремъл“ на Дъглас Бойд и „Нацистът и психиатърът. Херман Гьоринг, д-р Дъглас М. Кели и смайващата участ на пленените нацисти преди Нюрнбергския процес“ на Джак Ел-Хай.
В психологическите най-силно се отличи „Инстамозък“ на шведа Андерш Хансен, още една алармираща за влиянието на социалните мрежи книга след неговата „Мозък не за този свят“. Френската „Как да си бъдеш сам терапевт“ на Ан-Елен Клер и Венсан Трибу намери много читатели, за разлика от тази на друг швед – „Какъв е смисълът?“ на Микаел Дален. В този сектор може би трябва да добавя и „Печели колкото наистина заслужаваш“ на Брайън Трейси (миналата година излезе от него „Без извинения! Силата на самодисциплината“), от него ще има нова още в първите месеци на следващата година.
Особено приятно ми бе да направлявам излизането на „Скрита дарба“ на Полина Маринова Помплиано, а като запален фен на „Ливърпул“ с радост работих и по „Най-великите мачове“ на Джейми Карагър.
При художествените преводни също имаше прекрасни заглавия. Годината започна с „Бурята, създадена от нас“ на Ванеса Чан, разказваща за непозната за нас част от Втората световна война, и с вълнуващата драма „Хората, които сеят в снега“ на Тина Харнеск (още през януари друга емоционална история от Швеция ще излезе – „Жеравите отлитат на юг“ на Лиса Ридсен). Друг исторически роман ознаменува лятото – „Порцеланова луна“ на Джени Чанг, а особено горд бях да работя по новото издание на „Историкът“ на Елизабет Костова, догодина планираме да издадем отново и „Крадци на лебеди“.
Три класики заживяха нов живот – „Един янки в двора на крал Артур“ на Марк Твен в авторитетния нов превод на Венцислав К. Венков, обичаният писател Емил Минчев пък преведе вещо „Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд“ на Робърт Луис Стивънсън. Кристина Димитрова пък работи с внимание и отношение върху „Красиви истории от Шекспир“ на Едит Несбит, която Дамян Дамянов превърна в истинско бижу с илюстрациите си.
В романтичния сектор лятото бе белязано от „Лебедова песен“ на Елин Хилдебранд, пак от нея през есента излезе и „Зимни бури“, предпоследната част от поредицата ѝ, започната със „Зимна улица“ и „Зимна разходка“. А за финал нямаше как да не изгрее „Коледно сияние“ на обичаната Карън Суон.
При горещите заглавия също вреше и кипеше в тон с читателските търсения. За мен лично най-забавни ми се сториха „Моят мрачен Ромео“ и „Моята мрачна страст“ на Л. Дж. Шен и Паркър Хънтингтън. От Шен излязоха и „Бейн“, и „Дързост“, с които бе приключена поредицата Sinners of Saint, така че през януари спокойно мога да се насоча към началото на Boston Belles – „Хънтър“. Разбира се, най-много внимание имаше към книгите на Пенелъпи Дъглас – там се започна със „Сумрак“ и се завърши с „Конклав и Нощта на Огъня“, финалните акорди на поредицата Devil’s Night, а между тях вълнения събудиха „Изкушението на Тръст Сикс“ и особено „Петима братя“ – ще подшушна, че още февруари излиза самостоятелният ѝ роман Misconduct. 
От Пенелъпи Уорд излезе „Увлечението“, още една има планирана за догодина. От кралицата на хокейните романси Ел Кенеди се появиха „Ефектът „Греъм“, началото на Campus Diaries, и „Предизвикателството“, четвъртата част на поредицата Briar U – през януари ще излезе пък нейната самостоятелна „Момиче в чужбина“. Издадохме и последната част от поредицата Made на Даниел Лори – „Най-мрачното изкушение“.
В трилърите най-силно се отличи „Безстрашен“ на М. У. Крейвън, наистина ми напълно душата и мечтая повече читатели да го оценят, за да продължим със следващата. Алекс Дал продължи да жъне овации със „Среща за игра“ и „Приятелки“. По-различен тон дава пък френската „Олигарх“ на Елена Морозов.
В по-мрачните четива издадох само готическата мистерия „Къщата на глада“ на Алексис Хендерсън.
А от големия Джеймс Клавел излезе неговия знаков разказ „История с деца“, който художникът Дамян Дамянов превърна във вълнуваща книжка с великолепните си илюстрации.
Българските! Беше динамична и смислена за мен година с чудесни книги от отличителни дебютни или добре познати майстори на перото. Годината започна със силния фентъзи дебют „Сърцето на Анаранд“ на Борис Кан, а най-сетне живот на хартия заживя и хумористичното фентъзи на обичания Калоян Захариев „Ех, магесническа му работа“. Ина Ясипова продължи приключенската си поредица със „Смирена“, излезе трета книга и в друга обичана поредица – „Нямата рече 3: Йото Вакъвчето“ на Галина Танева. 
През май излезе ново допълнено издание на знаковия сборник на Иво Сиромахов „Очила и нови разкази“, ново издание получи и отличителният сборник „#НаЖивоОтСофия“ на Александър Шпатов. В края на годината неочакван сборник дойде и от „софийския магьосник“ (от Бургас) Мартин Колев – „Рижият котарак“.
Два романа искам да отлича – новата посока за Искра Урумова – „Последният милион“ и северозападното чудо „Смок“ на Ели Лозанова, и двата жънат читателски овации в големи количества, за щастие.
Изключително силни и важни заглавия излязоха от български автори в нехудожествения сектор. Годината започна с авторитетната „Бившите хора“ на концлагерна България“ на Мартин Иванов, а след нея се появи и приносното изследване „От кражби до убийства. Криминалните престъпления в България (1944-1989 г.)“ на Стефан Иванов, към което интересът не стихва. Нужна книга по ключова тема се появи през май – „Атентатът в храм „Света Неделя“ и пътят към злодеянието на БКП“ на Вили Лилков, в която е поместена и считаната за унищожена „Надвечерието на атентата – Велики четвъртъкъ 1925 год.“ на Пане Бичев – главен инспектор в „Обществена безопасност“ в полицията на Царство България. Иво Сиромахов пък изненада със сборника „Моите вдъхновители“, кратки и вълнуващи истории за хора, които трябва да бъдат помнени.
В детските Милен Хальов продължи своята поредица „Общежитие за чудовища“ с втората част – „Мракът на вампира“, третата ще излезе отново през април. Иво Сиромахов започна нова приключенска поредица за едно чудно хлапе и неговото куче – „Тони и Гари обикалят света“, а Емил Минчев започна нова фентъзи поредица за млади читатели с „Митко и омагьосаната пещера“.
Две големи и стойностни книги ознаменуваха края на годината ми – ерудитското изследване „Цветята на нациите. Пилигрими по Камино де Сантяго“ на Кирил Карталов и вдъхновяващата и откровена до болка автобиография на големия волейболист Владимир Николов (в съавторство с журналистката Виолета Цветкова) – „Високо“. С което и годината ми завърши точно така, както исках – ВИСОКО. Благодарен съм.
Ще ви издам и някои от заглавията, които очаквам да излязат през 2025 г. На първо място – новата книга на големия учен Питър Франкопан „The Earth Transformed“. Важно политическо заглавие ще бъде „War“ на Боб Удуърт, а очаквам с голям интерес автобиографията на изключителния атлет Джеймс Лорънс „Iron Hope“. От големия Джо Абъркромби започва нова поредица – „The Devils“, много ми се иска да успеем да я издадем до края на следващата година. 
Обичаният Фредрик Бакман се завръща с нов роман – „Моите приятели“. Два романа на нашумялата писателка Коко Мелърс също са планирани – „Blue Sisters“ и „Cleopatra and Frankenstein“. И само ще подшушна, че поредицата на Лори Гилмор, която започва с „The Pumpkin Spice Cafe“, също ще бъде издадена 🙂
Пожелавам ви прекрасно посрещане на идната година, дано е по-добра…
