Има книги, които наелектризират целия ни офис и със сигурност „Моята прекрасна съпруга“ на Саманта Даунинг бе от тях – във въздуха витаеше очакване за излизането ѝ, а хората, които не бяхме ангажирани в работата по нея, нетърпеливо си чакахме копието при излизането (не че не можех да прочета файла преди месеци, но отдавна не ми е вкусно така, искам си хартията и това си е). И имаше защо – историята за едно идилично семейство, минало през немалко трудности, но успяло да изплува и дори да се катери по социалната стълбица, и което същевременно поддържа огъня с убийства на млади жени, има нещо хипнотично, абсурдно и да, забавно по доста притеснителен начин.
В центъра на книгата е съпругата, Милисънт, но всичко, което научаваме за нея, е през очите на нейния съпруг. който има повече от едно име, защото има за задача да се запознава внимателно с подходящи жени – разбирай красиви и самотни, така че никой да не се чуди какво се е случило с тях, когато изчезнат. Човекът не е светец и макар да е безумно влюбен в жена си, прави грешки, за които се разкайва. И все пак семейното щастие е налице – той е учител по тенис, тя е строга майка и успешна агентка на недвижими имоти, децата са възпитани и покорни, пък малките забежки помагат да държат далеч умората от забързаното ежедневие. До момента, в който прикритието им не започва да се пропуква и те решават да припишат изчезванията на познат преди сериен убиец, който се е отървал от правосъдието, и това завърта спирала от игра с полицията, която засяга и собствените им деца, и брака им.
Внезапно забавната игра за мъжа се превръща в ужасяваща тегоба – не стига, че разбира, че жена му е държала жива една от жертвите твърде, твърде дълго време тайно от него, че едното му дете става жертва на медийната истерия, а другото започва да го изнудва с тайни, които мисли, че знае, но и стъпка по стъпка му се налага да преосмисли всичко, което му се е случило от деня, в който е срещнал красивата Мелисънт. Насреща му идват нови предизвикателства, които вече никак не са забавни.
„Моята прекрасна съпруга“ е малко тип филма „Мистър и мисис Смит“, много приятна смесица между трилър, черна комедия и малко хорър за цвят, психологическо задълбаване в непосилната тежест на битието и възможностите да избягаш от него по крайни начини. Колкото повече научаваме за миналото на двамата влюбени, толкова повече губим сигурната почва под краката си, че знаем какво се случва – до момента, в който Саманта Даунинг не издърпва рязко килимчето и запраща сюжета в съвсем различна посока. Много, много добро забавление е тази книга.
От същия жанр
