Д-р Давид Серван-Шрайбер е един от най-известните автори в областта на антираковите терапии. Неговата книга “Антирак” е продадена в милионни тиражи, у нас също е много търсена, макар нуждата от такива заглавия да не е никак радостна. Интересна е историята на самия Давид, който близо 20 години прекарва в битка с рака, следвайки своите собствени съвети, освен един – да живее спокойно. Вместо това покрай книгите си той се подлага на убийствен ритъм на живот. И неизбежното идва – присъдата (отново) е окончателна. И той пише тази книга, за да се сбогува с близките си и милионите, които се борят всеки ден, следвайки неговата програма, съчетаваща класическото лечение и неконвенционалната терапия.
Трябваше да прочета тази книга. Заради загубени близки и ясното разбиране, че ще губя още от този бич на човечеството – рака. Особено силно осъзнах това, докато четях “Странната наука за безсмъртието”, в която Джонатан Уийнър посочва, че успехите на медицината срещу толкова много болести всъщност само дават време на телата да развият неизбежен рак – едно от зловещите следствия на начина ни на живот. И именно победата над него е основното стъпало към рязкото удължаване на престоя ни на тази планета. Но за тъга и всепризнатите специалисти по антираково лечение като Давид Серван-Шрайбер губят тази битка, макар и надминали далеч очакванията. И това не е чудно.
Самият лекар казва, че би разбрал неодумяващия въпрос: “Добре де, ако самият Давид, който е живото въплащение на този подход, който мисли антираково, храни се антираково, движи се антираково, диша антираково, живее антираково, е бил победен, то какво остава?” Той отговаря на този и много други въпроси, описва собствените си битки, отношенията си с околните, гледната си точка към света, който му предстои да напусне.
Странна книга. Мислех, че ще е тъжна и мрачна, но вместо това се оказа изключително позитивна и оптимистична – Давид вярва, че е изживял един смислен и заслужаващ си живот. Нищо, че няма да види дъщеричката си да прохожда дори. С тази книга той може и да се сбогува със света, но както сам казва – “Можем да се сбогуваме повече от веднъж”.
Но все някога е за последно…
От същия жанр
