По принцип не очаквам много от подобен род книги по обясними причини. Все пак “Мрежата на паяка” не се оказа пълен провал и ме осветли за някои събития, с които не бях наясно.
Операция “Пустинна буря” е една от гордостите на американската външна политика – големите и силни САЩ защитиха малките Кувейт от злонравния агресор Ирак. Продължението на операцията бе отложено с над десетилетие, когато чрез използване на лъжата за наличие на оръжията за масово унищожение американски сили поставиха Ирак под окупация, продължаваща и до наши дни при благовидна колаборация с местни политици.
Алън Фридман се е разровил в тинята на годините преди “Пустинна буря”. Тогава, когато Саддам е от любимците на САЩ, без да е много по-различен от демонизирания образ, който западните медии усърдно наложиха в последните години. Но тогава Ирак водеше война с фундаменталистки Иран, започнала след като местните съумяват да изгонят американското протеже шах Мохамед Реза Пахлави през 1979 г. САЩ подпомагат всячески Ирак, които са пред реалната угроза от разгром. Но тяхната победа също не е желана и затова Иран също получава оръжие по ред нелегални канали. Резултат – 1 млн. жертви.
Фридман се опитва да нарисува картината на тази помощ, с цялата й прикритост и лицемерие. Като щрихи се включват и политици от Великобритания като Тачър и италиански банки, използвани като буфер. Интересно е, че въоръжаването на Ирак продължава буквално до нападението им над Кувейт.
За съжаление имам само първата част на книгата, купена преди много време от някой незнаен кашон. Затова и в заглавието съм написал “половинчата конспирация”, тъй като до голяма степен цялата картина е неясна. Но поне основните контури са пределно ясни. Ирак напада Кувейт, въоръжен с немалко американско оръжие и при ясната убеденост, че довчерашният приятел няма да възрази. Е, Саддам бърка в това.
От същия жанр
