Не прочетох тази книга. Поне не по начина, по който обичайно се чете едно заглавие. Вместо това няколко дни работих върху нея – нанасях корекции, редактирах тук-таме (почти заради принципа, преводачката Жана Ценова е свършила чудесна работа) и прочие неща, които обикновено остават скрити за читателя. Всъщност книгата я прочетох в оригинал още преди доста месеци, когато трябваше да се реши дали ще я превеждаме или не. Мисля, че взех правилното решение.
Компанията “Кока-кола” е навсякъде и това клише само скрива истинската същност на унищожително ефикасната им рекламна политика. Марката е като въздуха и водата, почти няма момент, в който да не се набива в очите ти отнейде. Обсебването на Коледа и изобретяването и налагането на дядото, облечен в марковите цветове, е още едно допълнение. Асоциирането с думата “щастие” може да се приеме за нагло, ако не е толкова успешно. “Кока-кола” продава толкова повече от една напитка, че само като фон остават безкрайните спорове за нейния състав и начинът, по който се отразява на здравето. Мисля, че затлъстялата Америка е достатъчен пример.
Майкъл Бландинг е елиминирал захаросаната част. Това наистина е “Мръсната история” (всъщност книгата секазва точно така, марката я няма никъде, с изключение на смачкания кен). Той се е разровил надълбоко и е сглобил история, която е… хм… очаквана. Да, някакси вече приемам за даденост, че всяка световна марка и корпорация е забъркана в ред мърсотии в името на печалбата, в безогледна алчност и пресметлив цинизъм. Сигурно не съм прав. Но след “Черна книга на търговските марки” е трудно да мисля другояче.
Та, в какво е забъркана компанията, която се опитва да бутилира и продава щастие? Класическото тъмно минало е едно на ръка, едва ли някой вярва на сладникавата легенда за полурелигиозното създаване на напитката. Следва бурен растеж, за да се стигне до битката за училищата, която “Кока-кола” води с безкрайно търпение и много, много пари. И печели – стотици американски училища получават пари срещу задължението в тях да има само машини на “Кока-кола”. Без сокове, мляко и други подобни глезотии – да се учат на газирано от малки. Срещу това се надигат хиляди родители и логично следват протяжни съдебни дела.
Уникална е историята на водата “Дасани”, с която “Кока-кола” печелят луди пари в САЩ. Тайната на магическата им вода се оказва в това, че е обработена отпадна вода от създаването на колата, а истинският скандал избухва в Англия, където журналистическо разследване доказва, че наливат вода от Темза, обявена за негодна за пиене. “Кока-кола” скоростно се отказва да продава тази марка там.
По-слабите държави нямат този късмет. В Южна Америка, в Азия, в Африка… навсякъде фабриките на “Кока-кола” се оказват забъркани в дори углавни престъпления – побой над работници, сплашването им, насилствено разгромяване на стачки и дори убийства. Синдикатите във фабриките за кола са забранени и опитите на работниците да преговарят за по-високи заплати или нормални условия за труд биват брутално смазвани. В Индия “Кока-кола” безогледно пресушава водните ресурси на цели области, водейки протяжни съдебни дела, за да запази дейността си необезпокоявана.
Мога да пиша още много. Но мисля, че сами можете да направите изводите си с тази книга. И все пак да помислите, преди да поръчате поредната бутилка карамелизирана вода.
От същите жанрове
