„Ooo, Джо Абъркроооомбиии…“ – възможно е да сте чули този хвалебствен възглас, ако сте минавали през есенната Алея на книгата на бул. „Витоша“ – моя милост и Антон Биров поздравявахме всеки читател, който си вземаше толкова чаканата „Неприятната страна на мира“, която разбърка силно картите, които бяха раздадени в „Малка омраза“, началото на поредицата „Ерата на безумието“, която „Мъдростта на тълпите“ достойно завърши. И за която предстои да пеем на предстоящия Пролетен базар, то си е ясно 🙂 Малко е да кажа, че бях развълнуван от излизането на тази трилогия – неведнъж съм казвал, че именно Абъркромби ме спечели изобщо за жанра фентъзи с „Гласът на острието“, която прочетох преди 12 години на едно море, и възможността да правя книги в толкова обичания свят на Първия закон бе истинска сбъдната мечта. А особено благодарен съм на Ангел Ангелов, който пое превода на втори и трети том и се справи блестящо, както и на Фиделия Косева за страхотните корици, които създаде, последната определено ми стана любима, а и самият Джо ги одобряваше мигом, това говори само по себе си.
Сега, както и в предния текст, редно е да декларирам, че това е ревю на трета част от поредица, та ако не сте чели някоя от първите две, недейте да четете натам, а цъкнете на горните линкове – така ще избегнем опасността да ви издам нещо, което не бива. Инак отново съм изправен пред адската трудност да пиша за сюжета на книга, след като съм извадил най-доброто от себе си за задната ѝ корица. Защото в „Мъдростта на тълпите“ всички фигури са вече по масата, първите сблъсъци и огромни обрати са прогърмяли, множество свидни жертви вече са паднали, а оцелелите наглед трябва най-сетне да заживеят спокойно. Което точно в този свят е сякаш напълно невъзможно – и това май се онагледява най-добре от участта на бедния крал Орсо, който се завръща триумфиращ, сразил своите врагове, само за да се окаже пленен и отнесен от вихъра на революция. Абъркромби доволно е почерпил исторически свидетелства от Френската и Руската революция, за да съгради своята Голяма промяна – идването на власт на тълпите и техните откачени водачи и кръволошки щения. Колелото на историята прави още един оборот, довчерашните победени получават шанс да започнат отначало – и видимо Лео дан Брок, едва избегнал бесилото, се справя най-добре с тази възможност, но и той като любимия от началото на поредицата инквизитор Санд дан Глокта е осакатен физически и определено душевно. А дъщерята на последния и съпруга на предпоследния Савин трябва да бъде скромна и небиеща на очи – нещо почти непосилно за арогантната благородничка, която в първите две части неизменно приковаваше вниманието върху себе си. Един прекрасен нов свят се гради в Адуа, столицата на света, а червеното по знамената добре си пасва с червеното по паважа от всички осъдени на смърт, които политат с крясък от Кулата на веригите. А в Севера… е, там ако няма някоя грандиозна битка, какъв Север ще е. Риккъ сега е на власт и разбира защо троновете като цяло са крайно неудобни мебели. Изобщо всеки има да покаже, че е научил урока си от първите две книги, когато грешките понякога дори бяха простими – сега вече място за прошка няма за никого.
Добре, спирам, преди да съм издал нещо наистина важно от сюжета. Обичам тая книга, обичам тоя автор и силно мечтая у нас да се намерят достатъчно читатели, та огромната инвестиция в тази книги да се оправдае, защото Абъркромби започва нова поредица „The Devils“ и в общи линии съм склонен да си продам котката на дявола, за да имам възможност да я издам – или изобщо прочета. Трилогията „Ерата на безумието“ е вече по книжарниците – казвам го с гордост и щастие, защото месеци след излизането на „Малка омраза“ нещата не изглеждаха никак добре, за съжаление този автор не е филмиран и това сякаш предопределя липсата на особен читателски интерес към него. А е изключителен, определено най-добрият в този тип кърваво, забавно и много драматично фентъзи с отгласи от реалния свят, с пълнокръвни и жизнени герои, а и не на последно място – с излизащо достатъчно бързо книги, определено Абъркромби не се офлянква и си свършва своята работа, та била тя и с по 700-800 страници на том.
И нещо финално искам да кажа. Съжалявам, че цената на книгата е такава. И на мен ми се искаше да е по-ниска, но поредиците си имат своя логика и след първата част следващите винаги се продават по-малко и често остават на загуба, което лимитира възможността да се продължи с този автор. Тиражът е къс, а всичко останало по тая книга – права, превод и печат, си е разход, който се разпределя върху твърде малко бройки. Надявам се Абъркромби да събере нови читатели у нас и тогава нещата да са по-нормални – но това е надежда за бъдното.
