Нямам представа откъде имам това книжле, навярно нашите са ми го купили в края на 90-те, защото съм харесал филма – помня как по локалната кабеларка пускаха нелегално хитови филми по празници и през уикендите, няма друг начин да съм го гледал. „Мъже в черно“ на Стив Пери е фактически негов преразказ, но обогатен с много забавни детайли в непряката реч, а дори не помня колко пъти съм препрочитал книжката като дете. А представа нямам и защо е оръфана в единия край, подозирам един хамстер, който гледахме по едно време.
Историята е пределно позната на всички – шепа мъже в черни костюми контролират малката, но енергична и крайно колоритна извънземна популация на Земята. До момента, в който пристига един доста неприятен бръмбаровиден индивид с цел да разпали междупланетна война, на която нашата планета да стане първа жертва – и току-що научилият за наличието на малки зелени и не чак толкова малки и не чак толкова зелени човечета млад полицай трябва да се изправи на пътя му, подкрепян от обръгналия и видял както ли не по-възрастен агент, който го вербува. И е ясно, че няма как образите на тези двамата да бъдат разделени от актьорите, които изиграха ролите.
И се чудех ще ми хареса ли след толкова години, сигурно двайсетина са минали, откакто съм я чел последно. Отговорът е да – дори това да е просто преразказ на един лек и забавен филм, то Пери го е направил майсторски, с много хумор и създаване на атмосфера чрез думи там, където образите на екрана говорят сами по себе си. Ей такава лека приключенска фантастика ми липсва, тия дни препрочетох и „Стоманения плъх“ на Хари Харисън и много се забавлявах, но за нея вече съм писал и не виждам смисъл отново.
От същите жанрове
