Една от малкото изненади на отминалата Алея на книгата бе сборникът „Мъжът, който уби Ролан Барт и други разкази“ на Тома Клер, чиято прекрасна изчистена корица зърнах на щанда на „Алтера“, където винаги откривам по някое чудо (като например „Дервишката къща“ и „Река на боговете“ на Иън Макдоналд). Разбира се, всички са чували за експеримента на Реймон Кьоно с упражненията по стил, че и нашенската му версия за Чичо Весо Облия, но в случая говорим за нещо по-различно – освен различни стилове, Клер разказва и разнообразни истории, обединени около темата за убийството в различните му проявления. Защо – той обяснява чудесно в своя послеслов, където говори и за отделните разкази, и за последния, в който описва убийството на своя прадядо, което се явява нещо като подтик за цялата идея около сборника.
Немалко за книгата може да научите и от прекрасния предговор на преводача Радостин Желев, който говори повече за самия автор и неговото далеч от традиционно творчество. Но само зачитането в тези истории отваря наистина вратата към тази вселена от крайности в човешките отношения, като Клер майсторски представя и убийствата на знакови личности като тези на Линкълн, Лейди Даяна, Джани Версаче, Марвин Гей и други, така и на непознати за мен лица, които уместно бяха представени и с бележки под линия, където бе нужно. Сами ще видите разнообразието от похвати, които използва Клер – отказ от коректна употреба на пунктуацията, две паралелни истории, обозначени с букви от латинската азбука, които могат да се четат редуващо се или поотделно, разчупване на нормалното построяване на изреченията (в „Мъжът, който уби Тиери Полен“), но които пак остават напълно четивни, има цял разказ, който се развива в рая, а например „Мъжът, който уби Анна Политковская“ е практически нечетим заради опита на Клер да покаже мислите на същество, което е трудно да се причисли към човешкия род, поне не след еволюцията му в последните стотици хиляди години.
Няма да преразказвам изрично всеки разказ, Клер умело показва как нещо банализирано от криминалната литература като убийството може да бъде погледнато от различни ъгли, да се разкаже разчупено, с различни гледни точки и похвати, а само като интересен куриоз бе изтръпването, като стигнах до разказ, в който жертвата носеше собствените ми инициали 🙂 Препоръчвам „Мъжът, който уби Ролан Барт и други разкази“ като един вид средоточие и на жанровата, и на по-„високата“ литература, определено успешен експеримент на Тома Клер.
От същите жанрове
