Влизаме в нова поредица на Хелън Фийлдс, която ми допадна силно със „Съвършени останки“ и „Съвършена плячка“, след които има още пет книги, които силно се надявам да видим на български. В „Мъжът от сенките“ обаче се крие нов разследващ, в когото не можех да не видя отгласи от образа на инспектор Люк Каланак от споменатите две – Броуди Баарда е инспектор от лондонската полиция, солидно образован, обран и чувствителен, но и човек, зад чиито изискани маниери може би „ври и кипи добре потиснат гняв“. Толкова по-зле за него, защото като негова партньорка в разследванията се намества безцеремонната американа Кони Улуайн – криминален психолог с тежки драми в миналото си, която на всичкото отгоре е ахромат, вижда всичко в черно, бяло и отсенки на сивото. Което всъщност ѝ позволява да вижда ситуацията по-ясно от всички други.
Злото отново броди по улиците на Единбург, а точно тази му версия е определено различна от всички, до които съм се докосвал. Чудовището, което е отвлякло Елспет Дънуди, прилича на причудлив кошмар от хорър роман, а вътрешният му свят е устремен към разпад. Фийлдс ни описва човек, който живее в свят от делюзии, очаква скорошната си смърт с нетърпение и нейната неизбежност му развързва ръцете да прави каквото си ще. Много приятна изненада беше допълнителният обрат, който се разкрива стотина страници преди края, но за него – ни думичка, мога само да кажа, че това е добре осмислен сюжетен мотив, върху който определено може да се построи интригуващ трилър. И точно това и получаваме – пленена в къща със зазидани прозорци жена, към която скоро се присъединяват и други жертви на похитителя, а скоро става ясна връзката му и с жестоко убийство, което се оказва ключ към разбирането на неговата изкривена психика. Всяка улика минава пред взора на Кони и става податка към какво се случва всъщност – докато се бори с очакваното неразбиране и дори присмех към неординерните си методи, а действието се движи стремително към драматичната развръзка.
Хелън Фийлдс успя умело да ме заблуди през по-голямата част от „Мъжът от сенките“ и това ми хареса, един крими писател трябва винаги да има допълнителен коз/обрат в ръкава си за всеки самодоволен читател, който смята, че е разгадал какво се случва. Както и в предишните две книги на авторката, и тук солидна част от действието е фокусирана върху образите на двамината разследващи, а Кони и Баарда са определено добра комбинация. „Европа предизвиква американката у мен по най-неприятни начини“, признава на едно място героинята и нейният остър и хаплив език добавя хумор и възможност за известно отпускане след доста по-зловещите епизоди с мъжа от сенките. Има още една книга от тази поредица – „The Institution“, вярвам, че и нея ще четем, защото през очите на Кони светът може да е безцветен, но различните нюанси на най-мрачното у човека се виждат по-добре.
И малката забавна ирония, че кориците на другата поредица са черно-бели, пък тази цветна, но това си е добра издателска закачка 🙂
От същия автор
От същия жанр
