Изпитах истинско съпричастие към главния герой в „Мъжът от влака в 6:20“, който всеки работен ден хваща нередно ранен влак, за да иде на работа в бездушна корпорация в Манхатън – едно време и аз по това време, че и по-рано трябваше да хвана автобуси 94 или 280, за да стигна навреме до работата си в душно кафене в центъра. Но Травис Дивайн е различен от всички други в този ранен влак – той приема работата си като самоналожено наказание за престъпление, което не е можел да не извърши. В армията той се е чувствал на място, но сега, за да угоди на баща си, се сражава на друго бойно поле, чиито правила са му непонятни – финансовия свят на Ню Йорк. И единственото развлечение, както и на всички във влака, е едно специфично място по маршрута, където композицията спира за кратко и през случайна пролука между дърветата се открива гледка към богаташка къща с басейн. По съвпадение те принадлежат точно на собственика на компанията, в която Травис работи, а пак на него принадлежи и полуголата красавица, която започва да се появява точно по това време край басейна.
Привлекателен детайл за привличане на читателите мъже? Само така изглежда – дори този дребен детайл, младата жена по бански, която в ранни зори привлича жадните погледи на отчаяни кариеристи, е част от нещо по-голямо. И то започва да се разкрива, когато колежка на Травис е открита мъртва във фирмата. И някой му съобщава това чрез непроследим имейл още преди информацията да се разпространи. Подозренията за самоубийство скоро са изместени от улики, че момичето е убито, а това, че бившият войник е имал и интимни отношения с нея, го поставя сред заподозрените лица. Скоро с него се свързват властите и не е особена изненада, че имат подозрения, че в огромната корпорация може би се случват нередни неща. И те сякаш са свързани с един специален етаж, до който никой освен собственика няма достъп. Травис се оказва в капан, от който няма измъкване – от една страна няма как вече да продължи със самоналоженото си наказание в опит да изгради кариера сред десетките други колеги и съперници, с които съседства и които вкупом не смеят да идат на обяд, за да не изостанат в състезанието. От друга, разследващите го подозират за извършител на убийство, а собствените му търсения го поставят на мушката и на големия шеф, и в неочаквана близост именно с красавицата, която сутрин гледа от влака. А труповете тепърва ще се множат, защото едно много стабилно изградено начинание е напът да дерайлира…
С отработен професионализъм, който доказва в книга след книга, в „Мъжът от влака в 6:20“ Дейвид Балдачи гради още един стабилен сюжет, който почва бавно и постепенно набира скорост до огромна конспирация, която застрашава самите устои на цялата държава. Опитният писател умело хвърля подозрения във всички посоки, като включва в интригата и тримата съквартиранти на Травис: колоритен руски хакер, студентка юристка и създателка на онлайн приложение за запознанства. Всеки от тях сякаш крие тайни и може както да му бъде от полза, така и да е всъщност заплаха и за търсенето на отговори, и за всичко, което бившият войник крие в миналото си. Като герой той не може да бъде отличен с нищо от множеството сходни силни мъже с добри сърца, които са готови на всичко в името на правдата, включително да се изправят срещу многобройни врагове и да надделеят, но пък и този тип романи не са писани с цел да поставят сложни морални дилеми. Определено се забавлявах и скоро ще прочета и следващата книга с този герой, „Недовършена работа“.
