Истината беше като всеки друг материал, необходим за воденето на война –
трябваше да бъде смачкана и изкривена в нужната форма.
Наскоро прочетох първия том на „Възход и падение на Третия райх“ на Уилям Шайрър, където беше обърнато сериозно внимание на кризата с Чехословакия и Мюнхенското споразумение от 1938-а, което отлага войната в Европа с точно една година. През лятото пък Робърт Харис с „Фатерланд“ ме отведе в своя фикционален Трети райх, който през 1964 г. се готви да празнува тържествено седемдесет и петия рожден ден на Хитлер. Затова и очаквах „Мюнхен“ с нетърпение – не знаех дали авторът не е подготвил ново изменение на историята, или пък какъв подход е избрал към този толкова критичен момент от европейската история, често даван за пример като последния от твърде многото компромиси, които лидерите на Великобритания и Франция правят с експанзионистичните ходове на фюрера. И с който компромис те окончателно загубиха аурата си на победители от предната война и показаха, че са твърде слаби, за да противостоят на фашистките държави в онзи момент.
Всъщност за мен „Мюнхен“ е роман за Невил Чембърлейн, британския министър-председател, който прави всичко по силите си, за да спаси мира в Европа, и за това плаща с отреденото му твърде неприятно място в историята. Трагичният му образ остава изцяло в сянката на агресивния, но победоносен Уинстън Чърчил, който с обичайния си хаплив афористичен маниер сумаризира случилото се в Мюнхен с прочутите думи: „Имахте да избирате между войната и позора. Избрахте позора. Но ще получите и войната!“ Харис обаче гледа по-различно към тези събития и това е сърцевината на неговия роман – опит да възкреси няколкото напрегнати дни, в които се очаква немската армия всеки миг да нахлуе в Чехословакия, а в Лондон се копаят окопи и се разполагат зенитни оръдия около ключовите сгради.
Ти си бил твърде млад, за да се биеш в последната война, а пък аз бях твърде стар. В известен смисъл това беше по-лошият вариант. – Той вдигна поглед към небето. – За мен беше истинска мъка да наблюдавам цялото това страдание и да се чувствам безсилен. Седемстотин и петдесет хиляди убити само от наша страна. Представи си го! Прибави и семействата им, съпругите и децата, родителите, близките… Оттогава всеки път, когато посещавам някой военен мемориал или някое от онези грамадни гробища във Франция, където са погребани толкова много мои скъпи приятели, аз се заклевам, че дори да имам и най-малката възможност да предотвратя такава катастрофа, ще направя всичко, ще пожертвам всичко, за да запазя мира.
Робърт Харис избира да обрисува събитията през погледа на двама души, които са близо до властта, но не носят нейната тежест. Хю Легат е от младшите секретари на Чембърлейн, който едва започва кариерата си, а Паул фон Хартман е млад дипломат, който не понася нацистите и се среща със съмишленици, които градят планове за евентуален преврат. Двамата са учили заедно в Оксфорд, но с времето – и заради една едва прокрадваща се жена – са се отчуждили. Познанството между тях се оказва идеалната възможност за противниците на Хитлер, които искат да предупредят британците, че всичко, което фюрерът изрича, е лъжа, и че всъщност войната е неминуема. Легат и Хартман се оказват пионки в много по-голяма игра, но по-важното е, че през техните очи са описани образите на Чембърлейн и Хитлер – двама толкова различни държавници, които в този момент фокусират върху себе си надеждите на цяла Европа.
Романът „Мюнхен“ е същинска машина на времето – Робърт Харис описва бавно, с изкусни детайли и внимание към атмосферата, какво се случва и във Великобритания, и в Германия в този период. Проследява живота на политиците по върховете, както и реакцията на техните избиратели към кризата, която се е разгоряла. Фокусът е върху Райха и желязната хватка, в която нацистката партия и Гестапо са стиснали немския народ, който може и да желае мир, но пропагандната машина на Гьобелс упорито готви за война. Харис описва как самите лидери на Чехословакия за брутално изолирани от преговори, а съдбата на държавата им се решава от Хитлер, Чембърлейн, Деладие и Мусолини. Нямам особено съмнение в достоверността на описаното – макар и под формата на роман, Харис се придържа към историческата истина, която е достатъчно надеждно документирана.
Мисля си, че това е роман, който изследва ролята на отделните хора в голямата история – доколко техните силни и слаби страни са причина за посоката, в която поемат събитията. Тук Харис описва Чембърлейн като много по-силен човек и политик от образа, с който остава в историята – иска се много да се противопоставиш на непредсказуемия нацистки фюрер. Неговата мисия е мир на всяка цена, на едно място дори казва, че би се пожертвал на мига, ако може да избегне войната – ужасите на Първата световна война не са забравени. Този човек има най-тежкия възможен кръст – и го носи с достойнство, независимо от силно напредналата си възраст. Ирония на историята е обаче, че в този миг е нужен също толкова откачен и тежък характер, за да се изправи срещу Хитлер – и Великобритания го намира в лицето на Чърчил по-късно.
Град Мюнхен е сърцето на генезиса на нацистката партия – пак там Хитлер успява да наложи волята си години по-късно над своите чуждестранни съюзници и съперници. Разбира се, остава обект на исторически спор какво би станало, ако мисията на Чембърлейн се бе провалила и Втората световна война бе започнала през 1938 г… тогава нямаше да има нацистко-съветски пакт за подялба на Полша, Германия нямаше да е толкова силна, но и Франция и Англия щяха да са още по-неподготвени за блицкрига. Никой не може да знае. Но в този роман историята е показана без романтични, но и без очернящи краски – ужасът на този период е естествен и неподправен, оцветен и със знанието за неизбежността на последвалата световна трагедия.
