Вечерят в палатката, което вдъхновява Игро да напише за последно в дневника на групата:
Трудно е да си представим друго толкова уютно място където и да е на билото, под пронизващия вой на вятъра и на стотици километри от населените места.
И скоро след това същото това „уютно място“ се превръща в кошмар, обвит в неразкрита до ден-днешен мистерия – именно нея се опитва да разбули Дони Айхар в „Мъртвата планина. Неразказаната истинска история за инцидента при прохода Дятлов“. Всъщност не очаквах, че загадката е толкова позната и буди интерес, но още при първото ми споменаване на книгата в групата „Какво четеш…“ имаше истинска лавина от реакции. Влече си ни мистерията и това си е, вижте само какъв прекрасен сюжет изгражда например в „Ужас“ Дан Симънс, когато добавя щипка свръхествена заплаха към своя сюжет за оцеляване сред ледовете.
Авторът има двойна задача – едно е да проучи всичко свързано с мистерията, включително сам да отиде там и да поеме по маршрута на експедицията на групата на Игор Дятлов, но и не по-малко важно – да опише достоверно атмосферата в тогавашния Съветски съюз, да разбере какво е движело тези младежи да се подлагат на такива изпитания, а и да потърси дали наистина властите са направили всичко възможно, за да разбулят мистерията около тяхната смайваща и непонятна смърт. Книгата започва с портретите на всички от групата, връщах се начесто към тях си ги представях ден след ден как вървят, смеят се, шегуват се, справят се с предизвикателствата, едни истински смелчаци, наричани простичко „туристи“. Или както полезно уточнява Айхар: „Туристът в русия смисъл на думата е много по-близо до приключенец, т.е. планинар или скиор, който се отправя към дивата природа, за да изследва нови територии, да преодолее личните си постижения и да разшири границите си на издържливост.“ И допълва:
Всички те са туристи от втора степен, но ако тази екскурзия протече по план, след завръщането си групата ще получи сертификат за трета степен. Това е най-високият сертификат за пешеходен туризъм в страната по онова време, който изисква от кандидатите да изминат поне 300 километра, като една трета от маршрута трябва да е в труден терен. Минималната продължителност на пътуването трябва да бъде шестнайсет дни, като не по-малко от осем от тях трябва да бъдат прекарани в необитаеми райони и най-малко шест нощи – на палатка. Ако планинарите изпълнят тези условия, новият сертификат би им позволил да се нарекат майстори на спорта и да преподават своите умения на други хора. Това е отличие, което Игор и неговата група жадуват.
С много емпатия към тези смели младежи авторът описва града, в който живеят, техния университет, досегашните им животи, мечтите и амбициите им. След това един вид поемаме заедно с тях ден след ден, докато се отправят все по-навътре в пустошта, редуват се комични сцени, а и по-сериозни, като това, че задържат един от групата заради пеене на гарата, което смущавало строгия комунистически ред. Чрез записките в дневника им ставаме свидетели на личните им преживявания, леките спорове, дребни моменти от деня, това споделено усещане да предоляваш трудности с другарите си. В книгата са поместени много от снимките, които самите туристи си правят, а по-натам има и много снимки на спасителните екипи, на скъсаната палатка, на местата, където са открити останките, както и какво следва след това – като например многолюдното погребение на част от загиналите. Айхар подробно проследява всички достъпни документи, среща се с колкото се може повече хора, свързани с инцидента, включително прекарва много време с единствения оцелял член на експедицията, който се връща назад заради здравословни проблеми и това спасява живота му. Най-подробно се спира на всички все така мистериозни подробности – подредената палатка, разрязана отвътре, откритите на различни места тела в леки дрехи и без обувки, а в крайна сметка и подробно проследява и последователно отхвърля на всички възможни теории – от нападение на въоръжени мъже, през лавина, силни ветрове, атака от местно племе, военни опити (теория, свързана с разфокусираната последна снимка във фотоапарата им и предполагаемото наличие на повишена радиация в телата), нападение на извънземни дори, изобщо възможността истината да е скрита в някакви секретни документи. И сякаш нищо не дава отговор какво се е случило в онази нощ, та ги е накарало панически да избягат от палатката си и да загинат в нощта.
В края Айхар дава свое обяснение на трагедията – което звучи едновременно напълно фантастично, но и строго научно. Не искам да ви го издавам, струва ми се, че всеки заинтригуван от тази загадка би искал сам да стигне до него, след като е минал през всичко останало, включително интересните лични преживелици на автора в Русия, докато се опитва да се ориентира в тази нереална за него обстановка. „Мъртвата планина“ е определено интересно заглавие, което може и да дава отговор на десетилетната мистерия, а може и просто да я подклажда, за да продължи своя живот. Едно е сигурно – в онази нощ нещо покосява тези деветима опитни планинари и уважителният спомен за тях си струва да остане.
От същите жанрове
