И тя, атеистката, вярваща единствено във вселенските закономерности, в онези невидими сили, осигуряващи порядък в самото сърце на ентропията, видя във всичко това знак.
Някога бях, че и още съм, голям фен на книгите на Лора Лазар и нейния неподражаем инспектор Мишената – и точно за тях се сещах, когато се зачетох в „Мъртвешко парти“ на Димитър Цолов, това си е комплимент. В центъра на действието е друг инспектор, Даниел Целов, който по много симпатичен начин се оказва забъркан в сериозни неприятности, в които личният му живот ще се окаже преплетен с работното му призвание.
Разбира се, всичко започва с труп. Убитият не е човек, който не е заслужил участта си, но всичко случило се преди деянието изглежда мистериозно – чак до свещичката от торта, пъхната в дланта му, която може би възвестява появата на сериен убиец. Целов пристига на местопрестъплението, след като е бил на среща със стари съученици, където една някогашна любов внезапно се появява в картинката. Хубавото и лошото вървят ръка за ръка в живота му, защо и сега да не е така? Той се заема да разнищи загадката, чиито корени се простират далеч назад в миналото, когато в модерната тогава дискотека „Империум“ злото е взело невинен живот. И някой е дошъл да отмъсти за него…
„Мъртвешко парти“ е добре изградена кримка, която печели вниманието с елегантно разположения в позната българска среда сюжет. Цолов е вплел в него познати на всички ни елементи от мутренските години на прехода, изгражда и много добре образа на главния си герой (като гледам имената, можем да го преценим като алтер его образ?), както и интригата с внезапно завърналото се минало в живота му, което може и да не се окаже точно щастливата случайност, която изглежда. Не съм чел другите книги на автора във фентъзи жанра, но в криминалната проза ми допадна и се надявам да развие още писането си, със сигурност ще погледна и другата книга за инспектор Целов, а именно „Смъртоносна събота“.
От същия жанр
