Понякога нещата се повтарят по много забавен начин. Преди време излезе петият роман от поредицата на Джон Вердън за Дейв Гърни – „Не заспивай“, който толкова ми хареса, че прочетох и всички предишни на автора. Сега пък излезе петият роман на Саймън Бекет за Дейвид Хънтър – „Мъртви води“, и той толкова ми хареса, че пожелах и всички предишни, които скоро ще дойдат при мен. И в двата случая виновници са колегите от „Софтпрес“, които имат желязна трилърова селекция без съмнение.
Мрачната, безнадеждна атмосфера е това, което отличава „Мъртви води“ от толкова други трилъри, добри или лоши. Съдебният антрополог Дейвид Хънтър, преследван от призраци от миналото, за които тепърва ще чета повече, се отзовава на молба на полицията да присъства на ваденето на разложен труп по крайбрежието в близост до Лондон. Но тази близост е измамна. Цялата област, подложена на постоянни и опасни приливи и отливи, е като от друг свят – градчетата са отмиращи, тук-таме има по някоя къща със солидни основи сред блатата, хората са мрачни и неразговорливи. Отклоняването от пътищата е опасно, а дори и върху тях може да стане голяма беля – както Хънтър скоро сам се убеждава.
Освен върху несигурна и потъваща почва той се оказва оплетен и в местни вражди, които се простират далеч назад. Един богаташ дърпа конците на всичко и всички, а тялото, заради което е повикан антропологът, по всичко личи, е на неговия изчезнал син. Синът сам по себе си е бил забъркан в неприятни дела приживе, а е и заподозрян в убийството на млада жена, чието тяло обаче така и не е намерено. А сред безкрайните блата да се скрие труп не е чак толкова трудно.
Хънтър обаче има и нюх, и лош късмет – който го отвежда до нови открития малко по малко. Той се забърква все по-дълбоко в сложните противоборства между местните жители, а скоро се появява и жена, която го привлича като сирена все по-навътре – към скалите, които могат да го погубят. Защото от блатата започват да изплуват тела, а някой има силен интерес всичко да си остане покрито.
Саймън Бекет те потапя в атмосферата от първата страница на „Мъртви води“ – неговият главен герой е далеч от гениалните разследващи на други автори, той е просто много уязвим човек с ужасна професия, в която разложените трупове са ежедневие, а нещата, които трябва да се знаят за процесите на разлагане, са безброй. Хънтър се лута през по-голямата част от книгата, наистина загадката е толкова оплетена, че се съмнявам някой да догади овреме какво се е случило в действителност, но във важните моменти той показва истинска воля да надделее над злото, което в този забравен от бога край се вихри необезпокоявано. И само предвкусвам как ще опозная този герой по-добре с предишните четири романа.