Точно преди да поема към Франкфурт си дочетох „Мъст“ на Емил Минчев, която си е отвсякъде „must“ за четене, ако човек вече е имал удоволствието да се срещне с героите му в „Нюх“, „Бяс“ и „Стръв“. Четвъртата част за детектива вълколак Бънк Ромеро ни пренася във вече развихрените страсти в чуждопланетния град Унтерщат, където настроенията срещу мутантите се засилват и само неясно как получаваната подкрепа от върховете на властта още удържа приемането на жесток закон срещу тях.
Първият случай, който Минчев гради, имаше особено оригинална идея, може би най-добрият от поредицата досега, и за миг не се досетих как може да е извършено убийството. То е на мутант и се случва пред очите на всички, включително на самия Бънк, в луксозен ресторант след чудато и объркващо представление на „Цирка на сенките“, шоу на мутанти, които използват силите си за развлечение на възхитената и отчасти перверзно притеснената от случващото се на сцената публика. Забъркването на Бънк го отвежда до обичайните крайности, които завършват с още по-обичайното насилие. Като почивка идва вторият случай, в който Бънк е пренесен – буквално – при роднините на любимата си, където трябва да се разкриват неприятни тайни от миналото. Следва още едно наглед лесно за разгадаване убийство, оръжието за което обаче се оказва колкото причудливо, толкова и трудно за разкриване, преди нещата да се вгорчат жестоко в личен план за Бънк. Привидната милост от автора, която последва, бе обаче само прелюдия към най-зловещата част от книгата, доста в духа на сериала Squid Game, който превзе света миналата година.
Обичайно, в края залозите са вдигнати до небесата, тайни, трупани далеч не само в тази част, се разкриват, а Бънк за пореден път показва невероятните си способности, но дори и той не може да спаси всички, които разчитат на закрилата му. Всъщност имаше само едно нещо в книгата, което не ми допадна, стори ми се психологически недостоверно, но няма как да го обсъдя тук, защото ще разкрия ключова част от сюжета. Но в крайна сметка го оценявам като дреболия – и в „Мъст“ Минчев държи новото високо, това определено е най-интригуващата жанрова поредица от български автор на нашия пазар в момента, а и е доста по-добра от повечето преводни, пак се сетих за Джим Бъчър, да речем. И остава да чакаме следващата част, „Лов“, за която научих нещо крайно интересно в един среднощен чат с автора… но ни думица няма да изтръгнете от мен.
