И докато в наши дни сме свидетели на началото на колаборация между Лий Чайлд и брат му Андрю в двадесет и петия роман за Джак Ричър – „Стражът“, то новото издание на „Място за убиване“ ни връща в началото на легендата. Това е първият роман за този непримирим герой, а изрично и потърсих корици от онези първи издания, когато заглавието на книгата все още е по-голямо от това на автора, нещо немислимо след като Ричър завладява света на трилърите и милиони читатели по света.
Схемата от самото начало е познатата от всички по-късни романи. Ричър пътува без багаж и без определена цел и случайно се озовава в едно много странно градче. Излъскано до блясък, то е като нагледен пример как трябва да изглежда едно съвършено място – чисто, богато, подредено… подозрително нагласено като Потьомкинско село. Но за нашия герой нещата са малко по-сложни – докато яде, е обграден и арестуван, а скоро разбира и че е обвинен в жестоко убийство. Самият началник на полицията пък го набеждава, че го е видял в близост до местопрестъплението. А след като го пише на задната корица (и след като книгата е излязла през 1997 г….), ще издам и че жертвата не е кой да е, а самият брат на Ричър, който е душел около крайно подозрителна далавера, която е впримчила цялото градче в лапите си.
Ясно е, че трябва да има вендета за това убийство, и обединен с няколко случайно оказали се там честни ченгета в един изцяло фалшив град (неизбежната красива мадама също е налице), Ричър се заема да прави това, което умее най-добре – а именно да разследва случай, който постепенно става все по-сложен и грандиозен. Смъртта е по петите му, но настига други хора, кървавите бани следват една след друга, преди да се стигне до експлозивната кулминация. Впечатлих се, още от първата си книга Чайлд показва усет към грандиозното, а темпото на действието е безукорно, очаквах нещата да са доста по-недоизпипани и тепърва да се развиват. Вместо това „Място за убиване“ ме забавлява достатъчно от първата до последната страница, както много от другите книги на автора – като „Утре ме няма“, „Едно на милион“, „Смъртоносна жега“ и още цял куп.
