Не първата и не последната катастрофична книга, посветена на предполагаемото изчерпване на енергийните източници на цивилизацията ни и по-специално нефта. Все пак имах едно голяяяямо наум, докато я четях, тъй като Легет е шеф на най-голямата британска соларна компания и има голяма полза от подобни писания. През живота си е бил и в двете крайности – консултант на нефтени компании и после член на „Грийнпийс“, борец срещу довчерашните си работодатели.
Съдържанието на книгата е пределно ясно, като краските са от черни по-черни. Легет предвижда, че в следващото десетилетие добивите на нефт ще намалеят значително, което ще качи цената му до небесата. Част от книгата е посветена на глобалното затопляне, сипят се купища цифри, в които е по-вероятно да се удавите, отколкото в покачващите се океани.
Естествено, Легет отделя доста страници на хваленето на алтернативните източници на енергия и се кълне в тяхната ефективност, една доста спорна тези.
„На изчерпване“ е интересна, но не казва нищо ново, може би разликата е в по-сериозния личен бекграунд на автора. В началото и в края необяснимо защо е решил да разположи протяжни лирични отклонения, в които обяснява световната история като за идиоти – нарича хората „Мислещите“, а нефта и газа „Великите подземни творения“ (?!).
От същия жанр
