От самото начало знаем, че е убийство. Но никой друг не знае това. „На ръба“ на Луси Гоучър ни въвежда в свят на болка, на загуба, на неразбиране защо едно младо момиче, Попи, е отнело живота си. Само дето не е. Красивата сцена на двамата влюбени внезапно се е превърнала в смъртоносен завършек на коварен план. План, създаден от извратен ум, който си пада по това първо да покорява ума и сърцето, а след това да убива без жал. И да поема към следващата набелязана жертва.
Клементин е сестрата на момичето, което е било на ръба, а след това е открита долу. Тя живее със своята вина, че в онази страшна нощ не е вдигнала телефона, когато Попи я е търсила. Сега, месеци по-късно, тя е зарязала изцяло досегашния си живот, приятелите, опитва се да бъде до родителите си и да помага на други хора, като работи като доброволка в Телефон на доверието. Скоро разследващите ще оповестят окончателното си заключение и всичко ще е приключило . Попи вече я няма и никой от близките ѝ никога няма да разбере защо е избрала да сложи край на живота си.
Точно тогава по телефона с Клементин се свързва Даниел. Друг човек, който живее в страдание, след като сестра му е отнела живота си. Само дето той не вярва и за миг в това. Убеден е, че някой я е убил и дори има бегло доказателство – но никой не му вярва и дори смятат, че сам той е загубил здравия си разум. Съвпаденията между двата случая пораждат у Клементин подозрения, които бавно изкристализират в смразяващото подозрение, че не просто някой е убил сестра ѝ, но и че тя самата е следващата му жерва – и че убиецът е някой от мъжете, които са в близост до нея и търсят активно вниманието ѝ.
Истинската интрига в „На ръба“ е именно в това – кой от неколцината мъже около Клементин е чудовището, което убива млади момичета, след като ги кара да се влюбят в нея. Гоучър умело успява да хвърли подозрения върху всеки един – и Даниел, и съквартиранта на Клементин, и съседа ѝ, и колегата от работата, всеки от тях сякаш може да се крие зад маска и да търси как да ѝ влезе под кожата, а след това да я убие. Така, както е правил неведнъж досега. Защото докато тя и Даниел се ровят отчаяно в миналото на двете си сестри, започват да откриват очертанията на сериен убиец без аналог. Такъв, който може да се променя изцяло и да намира как да се превърне в мечтания мъж за всяка жена.
Допадна ми, че от самото начало авторката сваля най-важната карта – не е нужно да вървим заедно с Клементин към осъзнаването, че сестра ѝ е убита. Точно обратното, абсолютно наясно сме с това – и толкова по-интересно е всъщност да се следи поведението на мъжете около нея, техните странности и опити да се сближат с нея. И в крайна сметка всичко си идва на мястото – но не и преди това да са се превъртяли няколко чудесни обрата.
От същия жанр
