Ето го и двадесет и деветия роман за Джак Ричър, знаковата поредица, която от известно време е подписана с имената на Лий и Андрю Чайлд. И ако някои фенове – включително аз – приехме тази промяна със смесени чувства, то „На тъмната страна“ поне за мен беше прилично прилична на ония от по-рано, ударна плетеница от тайни и агресивни решавания на разногласията, която постепенно прераства в по-сериозен проблем, от справянето с който зависи дори съдбата на цялата страна (почти като в романите на Балдачи). Този път сякаш прецизната преценка на ситуацията не беше основният коз на героя, но това го отдавам на случилото се с него.
От самото начало тук Ричър е в нехарактерно неизгодна позиция. Катастрофирал е с кола и няма спомен защо се е качил в нея и какви отношения е имал с човека, който е карал, вече мъртвец. Ръката му е счупена, има мозъчно сътресение и така ще си остане до края на романа, което му повелява да бъде по-изобретателен с начините, по които бие лошите. Като маловажна подробност бих добавил, че в началото е и прикован с белезници и човекът, който влиза при него, никак не му мисли доброто. Ситуацията се променя бързо, както подобава на точно този герой, и е време да се ориентира в какво точно се е забъркал при поредното си появяване на правилното място в правилното време.
Което не му се удава толкова лесно – двамината автори оставят както читателите си, така и своя герой в обърканата неяснота в голяма част от романа. Малкото, което излиза наяве, Ричър научава от един подозрителен тип, който се обявява за негов спасител и съюзник. Признава, че е член на престъпна банда, която обира къщи на богаташи, и сега са набелязали няколко, пълни със скъпи творби на изкуството, поддържани като евентуална предпазна мярка срещу проблеми от съмнителни руснаци. Човекът, при когото се е возил Ричър, също е бил от бандата, но навярно е бил и агент на ФБР, внедрен, за да осигури доказателства за арестуването на останалите. А за да е ситуацията още по-объркана, в играта се намесва и полицайка, която търси отмъщение за убийството на баща си, която неохотно приема да си сътрудничи с Ричър. Събитията се развиват светкавично, още доста кръв има да се пролее, а някак обикновената наглед ситуация – суперменът се справя с банда лоши – ескалира ударно до реален риск за безопасността на САЩ, и дори пристигналата кавалерия на ФБР не е способна да помогне навреме.
„На тъмната страна“ беше от книгите, с които отморявах след наистина ударните последни работни седмици, и за разлика от обичайно, не беше трилър, който разнасям цяла седмица с мен и чета по малко в метрото. Оставих се да ме води фантазията на двамината автори, без да придирям особено, и макар книгата да не е от ранга на най-добрите на Чайлд, все пак си остава прилична част от поредицата.
