…би трябвало да сме подозрителни към всеки – мъж или жена, който чете само една книга,
независимо дали е Тората, Библията или Корана.
По принцип не си падам по конспиративни книги, а „Надпревара за Армагедон“ на Майкъл Бейджънт изглеждаше точно така, особено ако трябва да бъде съдена по оригиналната корица – за радост обаче едно ревю в „Приумици“ за нея ме убеди, че макар авторът определено да гони сензационност, все пак в основата на изследването му лежат и реални факти. А те са съсредоточени в изследване на фундаменталистките течения в трите аврамически течения, които трябва на всяка цена да бъдат изолирани от властта, защото стремежът им не е да подобрят живота на хората, а да докарат Апокалипсиса и да приберат полагаемата им се според свещените им книги награда.
В същината си фундаментализмът представлява прогресия към все по-дълбока нетърпимост и невежество и ако не срещне съпротива, в крайна сметка ще постигне целите си. Съдейки по собствените им изявления, трябва да заключим, че фундаменталистките течения на всички вероизповедания са против свободната воля и динамиката на човешкия живот.
Спирайки се поред на трите религии, той описва някои от крайните им секти и домогванията им до реално влияние. Освен тази чисто практична цел, те се занимават и с идиотски нагласявания на събития така, че да съвпадат с някое пророчество. Като казвам идиотски, това не е моя лична нетърпимост, това е обективно наблюдение, че някой върши нещо дебилно в същността си – като например християнските фундаменталисти, които провеждат специална развъдна програма в САЩ, целяща селектирането на съвършено червена телица, която е спомената като условие за изпълняване на едно от библейските пророчества. Те са сигурни, че без таква телица Армагедон нямало да дойде, видите ли (не че с нея ще дойде, но това е друга тема.)
Фактът, който всички трябва да приемем, е, че във фундаменталистките религии няма място за човешките слабости, за състрадание, прошка или творческа свобода на мисълта. Те се опитват да ни върнат във времето на невежеството, което вярваме, че сме оставили далеч в миналото – времето, когато сляпата вяра е била смятана за по-важна от далновидното откритие, когато догматиката е била по-високо ценена от толерантността и лъжата е била по-важна от истината.
Бейджънт описва и как фундаменталистите изкривяват написаното в собствените им свещени книги, за да пасне на нови идеи, които трябва да получат обосновка. Известното от сериалите Грабване (Rapture) дори го няма в библията, то е скърпено от извадени от контекст и надлежно разпънати на кръст идеи, за да онагледи теза, измислена през XX век от някоя от многото фундаменталистки секти, но получава разпространение с книгата на Хал Линдзи от 1970 г. „Покойната велика планета Земя“.
…хората, които стоят в основата им (организаторите и извършителите на атентати – б.м.), са се заели с настървението на демонични акушерки да помагат за раждането на едно бъдеще, което би могло да бъде доброволно избрано единствено от безкрайно невежи, малоумни или душевноболни хора. В действителност това е бъдеще, лишено от бъдеще.
Авторът се спира основно на действията на крайни вярващи в Йерусалим, но пътем изследва свидетелства, че в американската армия се разпространяват радикални учения, за да бъде подчинена не на политическата, а на по-висшата, божествена власт. Не по-малка опасност представлява широко разпространеното религиозно домашно образование, както при християните, така и при мюсюлманите, което индоктринира невинните умове с редикални идеи, срещу които те са беззащитни.
Тези мъже, с блеснали от праведност души, които са убедени, че изпълняват Божията воля, са извънредно опасни. Каквато и религия да изповядват, в сърцата си те принадлежат само на собствените си яростни предразсъдъци. Тяхната духовност е чудовищна измама, но лудостта им е заразна, а винаги има някои изгубени души, които търсят сигурността, давана им от суров и непреклонен авторитет. Винаги ща има някой, който е щастлив да марширува под ударите на гръмки барабани.
„Надпревара за Армагедон“ може да бъде солидна хилядастранична тухла, но тогава трябва да бъде свършена още доста работа. В сегашния си вид Бейджънт е скалъпил нелошо четиво за масовата публика, в което само засяга важни теми, гарнирани с малко назидателни разсъждения. Но пък пише добре, не може да му се отрече, от цитатите си личи какъв колоритен език използва. Темата за фундаменталистите е изключително важна, особено като се отчете, че вече един такъв религиозен зилот беше президент на САЩ и уверено говореше (и провеждаше) за кръстоносни походи и свещени войни, тези клишета, които, както се видя, водят до кошмарни последици. Трите аврамически религии имат общ произход и общо вековно умение да пленяват човешките умове, впрягайки ги понякога за добро, понякога за изпълнение на безобидни ритуали, но нерядко и за извършване на чудовищни злини. И това, че в секуларните ни държави поповете са основно обект на присмех за алчността си, другаде те имат реална власт да налагат постулатите на античните си канони. А това е проблем за всички ни.
