Наемателката е убита

 Тия скандинавци наистина превзеха света с трилърите си – сега идва глас от Дания, като „Наемателката“ на Катрине Енгберг се развива по мрачните улици на Копенхаген. Обстановката обаче хич не се отличава особено от например тази в Осло на Несбьо или Стокхолм на Руслунд, просто тия народи си имат своите прилики – както и ние имаме със съседите си, макар да го отричаме горещо, и сред тях е, че градовете им са добър декор за кървави трилъри, а недружелюбните характери на протагонистите често си съперничат с тези на антагонистите.

   Както си е редно, всичко започва с труп. Той принадлежи на младо момиче, по лицето на което са оставени жестоки белези с нож, почти като че някой е искал да остави някакъв надпис. Убийството разтърсва града и разбунва медиите, като разследващите трябва много бързо да се ориентират какво в живота на младото момиче се е объркало така жестоко – а както често се случва, това е започнало с влюбване. Ситуацията се усложнява от това, че нейната хазяйка, симпатична пенсионерка, е пишела криминален роман, в който дословно е описала случилото се в аванс. Очевидно някой, който е чел текста, е решил да го пресъздаде в истинския живот, и започва издирването кой е имал достъп не само до физическия ръкопис, но и до дигиталното му копие. Гадни тайни една след друга започват да излизат, а невинното момиче се оказва доста по-сложен образ. И нейният труп няма да е последният.

  „Наемателката“ е добра заявка за силна криминална поредица – за двамата следователи Йепе Кьорнер и Анете Вернер вече има пет романа и се надявам да ги видим всички на български, Енгберг си играе добре със сюжета, завързва сложни схеми и не се ограничава до един-единствен виновник, което ми допадна. Разбира се, има и много лични детайли около живота на разследващите, чиито преживелици са сюжет в сюжета, както при Несбьо в не един момент личните му драми бяха по-важни от (рутинните) залавяния на чудовищни убийци.