Броя тази за първата от широко популярната поредица на Лоис Макмастър Бюджолд – „Без гравитация“ беше като дъвка преди вкусно похапване. „Наемниците на Дендарии“ дава началото (или поне така мисля) на приключенията на Майлс Нейсмит Воркосиган, които започват с… два счупени крака и провал на мечтата на живота му. Физически негоден за военната кариера, която е единствено престижна на неговата планета Бараяр, Майлс няма много добри перспективи пред себе си – но пипето му сече и скоро се оказва оплетен в кълчищата на огромно приключение, където като един космически Стас Тарковски успява да преуспее по смайващ начин.
Но да, знам, че това вече сте го чели преди двайсетина години в изданието на „Лира принт“, което ми попадна по линия на добър приятел, или в изданието на „Бард“ от десетина години по-късно. Аз само се чудя колко ли щеше да ми хареса това приключение, ако го бях прочел тогава, в бурната младост, когато толкова други фантастики палеха въображението? Сигурно много, страшно много – но определено и сега „Наемниците на Дендарии“ ми дойде добре в уикенд, в който по случайност имах само една коректура, което си е крайно недостатъчно за уплътняването му. И продължавам с „Границите на безкрая“ скоро.
P.S. Корицата ме впечатли искрено, видях я и на други чужди издания, просто 80-те са били един страховит свят на свободна дизайнерска фантазия без ограниченията на добрата технология. Добавих още две да се радвате.
