“… Критиците обнадеждено видяха в него най-сетне появилия се достоен продължител на славната традиция на Удхаус и Джеръм К. Джеръм ”. Ето заради такива писания на кориците създадох Книголандия. Защото по света има безброй анонимни критици, които са способни да славословят всичко. Дори когато не си заслужава чак толкова.
Майкъл Адамс води двойнствен живот. Не, той не е супергерой или криминален тип. Той е нещо много по-лошо – женен е. У дома са съпругата му с двете малки деца, едното още бебе. Няма спокойствие, тишина, сън.
Затова Майкъл си има още едно жилище, където уж е работният му кабинет. Но всъщност е ергенска бърлога, която дели с още трима души, кой от кой по-голяма скица, и които дори не подозират, че съквартирантът им има семейство и деца. В тази квартира се намира най-важното нещо в майкъловия свят – леглото. Около му на една ръка разстояние са хладилника и микровълновата печка.
През половината седмица Майкъл прави умерени опити да бъде добър баща и съпруг, през останалата част уж се труди неуморно да композира рекламни мелодии. А всъщност спи, щастлив в своето бягство от дома.
Както може да се досетите, нещата малко по малко излизат от контрол – мързелът му довежда до проблеми с ипотеката, появява се красиво момиче, а у дома нещата се доближават до взрив. И от двете жилища Майкъл стига до улична пейка и просия.
Да, О’Фаръл е смешен и забавен като цяло, има нелоши попадения при описването перипетиите на героя си. Но книгата като цяло не е веселяшка, а напротив – сериозна си е. И няма ама съвсем нищо общо със “славната традиция на Удхаус и Джеръм К. Джеръм”.
От същия жанр
