Книгите са една от малкото прекрасно работещи машини на времето. Но е и важно как точно ще я използваш. Защото да вмъкваш П. Г. Удхаус в напрегнато и претрупано ежедневие може и да се получи – той е универсален разтворител на негативни емоции, но за да му се нарадваш, е редно да му дадеш правилната обстановка. Аз го помъкнах със себе си на море – тези три романа, стройно събрани зад твърдата корица и почти 700-те страници на „Най-доброто от Джийвс и Устър“, ми се струваха удачен избор редом с други, за които вече писах. И ако в нещо сгреших, то е, че ги прочетох последователно, а не вмъквах други книги между тях – направих лаишка грешка, която и като млад извърших, да предозирам с Удхаус. И към края вече не ми беше толкова интересно, но нейсе, мой проблем, който съветвам да избегнете.
Както всички фенове знаят, структурите на повечето романи за Джийвс и Устър си приличат. Устър в дивното си блаженство на богат ерген с несмущавана от каквато и да е дълбочина мисъл все решава, че съветите на неговия високоинтелигентен икономом Джийвс вече не са му нужни, защото сам си знае по-добре. И успява благополучно да забрави колко пъти е бил ваден от най-опасни положения – затова и пак и пак се набутва в тях. Опасността, разбира се, е основно в посока брак с някоя девойка – Устър си знае, че тая чаша няма да го отмине, но прави всичко възможно да отложи изпиването ѝ колкото се може по-напред в бъдното. Само че благоденствието на Бърти е сред приоритетите на неговите близки – макар че някои същевременно на драго сърце биха го удушили в най-прекия смисъл на думата, и възможности за любовни увлечения около него не липсват.
Същевременно Бърти Устър сам успява нерядко да набута себе си в ситуации, в които се оказва прицел на любовно щение. Оплитайки се по обичаен маниер все повече и повече – често точно в опитите си да се измъкне от козните на съдбата, той повлича и околните в безразсъдните си действия и в крайна сметка застрашава душевния мир на всички. И точно тогава – както е очаквано и неизбежно, Джийвс поема нещата в свой ръце. За да ги стъжни още повече – миг преди възелът чудодейно да се разплете, не без известни, но не и неизлечими поражения върху неговия клет господар.
И ако тази повтаряема структура води до пълна предвидимост на случващото се, то стилът е това, заради което всички сме чели, четем и ще четем Удхаус. Гениалността на неговия хумор, абсурда на диалозите, трагикомичността на ситуациите и явната подигравка с благородническата класа превръщат всяка от книгите му в самостоятелен бисер, вписан в короната на творчеството на писателя. И тук, събрани на едно място, са три бисера: „Пълен напред, Джийвс“, „Радост в утринта“ и „Законът на Устър“. И ако фокусът винаги е върху Джийвс и Устър, то колоритните персонажи около тях допринасят силно за забавлението. Защото други такива невнятни идиоти няма и няма да има в литературата – макар че бих посочил един далечен паралел с Игнейшъс Райли от „Съюз на глупци“ на Джон Кенеди Тул.
И да, хуморът е крайно сериозно нещо и точно затова малцина са званите в него.
