Разказите на О. Хенри са лекарство за униние

Както Цезар беше имал своя Брут, така всяко благотворително легло вървеше със задължението да се изкъпеш, а цената на всеки комат хляб неизменно бе едно досадно ровичкане в най-интимните кътчета на душата ти. Затова беше по-добре да гостуваш на закона, който макар да налагаше определени правила, не се месеше грубо в личните работи на един джентълмен.

Какво по-добро бягство от плашещата реалност около ни от разказите на големия О. Хенри? „Най-хубавите разкази на О. Хенри“ е чудесна компилация на класното издателство „Пергамент Прес“, не усетих и някакъв стилов разнобой от множеството преводачи, историите преливат плавно една в друга, изпълнени с характерните за него сантиментални пориви, романтични обрати и вече за съжаление демодирани класически препратки. Дори сами по себе си те показват в какво друго време са писани тези разкази и към какъв тип публика са били насочвани – такава, която не е имала гугъл, но е имала споделени знания за универсалните митове (и няма да се сдържа да не припомня за „Силата на мита“ на Джоузеф Камбъл, за да не забравяме, че всъщност митовете са все така навсякъде около нас).

Този сборник може да се чете на малки дози, може и стремително да осмисли няколко часа. Тук ще откриете историята за виолетовата и червената рокля, защото „Вие не знаете какво е да живееш с постоянен копнеж по красиви неща – да гладуваш осем месеца, за да имаш виолетова рокля за един празник“; ще съчувствате на момичето, което си осигурява прехраната „през една студена мрачна зима“, като всеки ден грижливо преписва менюта и страда по една изгубена любов; ще се възрадвате на двамината млади, които ще приемат всяка работа, за да помогнат на другия да изпълни творческите си мечти; ще научите какво може да се крие зад една обикновена зелена врата; ще научите и защо една звезда просто трябва да се казва Били Джексън.

В Тексас хората не са особено разговорливи. Между две реплики човек може да измине миля, да обядва и дори да извърши убийство, и при това без да изгуби нишката на разговора.

Ще прочетете и „Принцесата и пумата“, за мен най-забавният разказ в сборника, в който истината просто не бива да застава срещу любовта. Която може да се изрази и със само един таен знак, който да пребори твърде голямото огорчение. Тук ще срещнете двамината приятели, обещали си да се видят след двайсет години; също и принц Майкъл, „престолонаследник и курфюрст на Валелуна“, който е инкогнито, разбира се; ще се почудите кой е арестант и кой е шериф; ще присъствате на случайна среща в парка между двамина много различни по социално положение млади; ще потърсите възможност да се приберете на топло по време на зимата (вижте пак цитата в началото); ще се намери помощ за болника, който трябва да предолее ината си; ще се запознатете с рогатата игуана Мюриъл, която „притежава грозотата на праисторическите чудовища, чийто редуциран потомък всъщност е, но при все това е по-кротък от гълъбица“, и историята, която има да разкаже; ще научите защо парите не могат да помогнат на любовта – или пък могат?; ще разберете колко може да е завеян един обичащ работата си човек; ще бъдете свидетели на спасяването на една принцеса не от принц, а от цяла сюрия разбойници; ще препрочетете за милионен път „Даровете на влъхвите“ (вижте и това красиво издание само на този разказ); ще научите ползата от знаенето на чужди езици; ще се натъжите от историята в „Мебелираната стая“‘; ще грейнете отново заради тази в „Църквата с воденичното колело“, която я следва; ще се уверите, че справедливостта понякога може да иде отвъд закона; ще видите как изкуството може да спаси поне един живот; и ще се научите да внимавате за какво точно ще искате откуп, ако случайно решите да кривнете от правия път.

Сигурен съм, че сте разпознали любими разкази в тези кратки описания, които си направих труда да спретна, върнах се сред страниците на книгата, отново се зачитах и съпреживявах трогателни моменти. Историите на О. Хенри са универсалното лекарство за униние, дори за мизантропия – настроения, в които е лесно да изпадне човек, като следи какво се случва със света около ни. Те са отглас от едни много различни, по-прости времена, в които има много повече грубост и суровост, много повече насилие и страдание, но някак и възвишените им срещуположности като любовта и милосърдието, прошката и състраданието са сякаш по-често срещани и в по-чиста форма. Хубаво е, че излизат пак и пак в различни комбинации тези истории, нужни са.