Най-великите мачове според Джейми Карагър

В заника на сезона в Премиършип, който обещаваше да е най-интересният от години, но в крайна сметка пак ще се сведе до триумф на отбор с повече финансови нарушения от всички други, взети заедно, и броени седмици до приключването на ерата „Клоп“ в „Ливърпул“, която вълнуваше не само феновете на мърсисайдци, е нелошо време човек да погледне към миналото на считаната за най-велика игра на планетата. Легендата на „Ливърпул“ Джейми Карагър е подбрал 11 знакови за самия него мачове, един признато субективен избор, и през техния фокус всъщност говори за всичко, което е футболът – не само тактика, триумфи и поражения, но и изобщо социалното влияние на играта и причината да се следи от стотици милиони по света. Като бивш футболист, но и един от най-популярните коментатори в наши дни, той има безпрецедентен достъп до мениджъри, футболисти, ръководители, които са взели пряко участие във всички тези мачове, точно поради което и в своите истории той разкрива неподозирани досега детайли от и около всяка от срещите. Разбира се, ако сте фен, за повечето от „Най-великите мачове“ ще да знаете резултатите автоматично – но не те са важните. С много жар и страст Карагър описва защо всеки един от избраните от него мачове е важен не сам по себе си, а това, което символизира – промяна, която е устойчива, и която е знак, че се е случило нещо, за което ще се говори в годините напред. Ще проследя накратко кои са мачовете, за да добиете представа.

Не е твърде изненадващ акцентът на мачове на „Ливърпул“, цялата кариера на Карагър мина в клуба, но не мисля, че книгата е само за феновете на отбора от „Анфийлд“. Началото е за знаковата победа на „Ливърпул“ над „Барселона“ с 4:0, онази луда вечер в „Шампионската лига“, в която се случи немислимото. Следва най-великият мач в историята на съседите – победата на „Евертън“ над „Байерн Мюнхен“ в полуфинала на Купата на носителите на национални купи (като дете Карагър е бил фен именно на „сините“) през 1985 г., всъщност няколко дни преди да се родя, ако мога да позлорадствам малко по техен адрес. Следва загубата на „Ливърпул“ от „Арсенал“ с 0:2 през 1989 г., която слага край на най-силния период на клуба и поставя началото на дългото скитане из пустинята за отбора. Карагър отделя внимание на два важни мача за съвременния английски национален отбор – погрома над Германия с 5:1 през 2001 г. и победата над Нидерландия с 4:1 на европейското първенство през 1996 г., като през тяхната призма всъщност описва защо изключителните играчи, които се събират в отбора, така и не успяват толкова години да реализират своя потенциал – и много от това, което пише, може да се пренесе и към лятото, което ни очаква. Обратно в Англия, Карагър е избрал навярно последния наистина голям мач между равностойни и силни „Ливърпул“ и „Евертън“ – финала за ФА през 1989 г., минал под знака на трагедията на стадион „Хилсбъро“, която обединява феновете на града както никога дотогава.

Седмата позиция е отредена на шеметния финал на Шампионската лига между „Манчестър Юнайтед“ и „Байерн Мюнхен“ през 1999 г., а Карагър описва колко различна е реалността на този мач спрямо митологията, която е създал. Следва още един луд мач от вътрешното първенство – „Ливърпул“ срещу „Нюкясъл Юнайтед“ през 1996 г., който е много по-важен за вторите, които са на ръба да спечелят шампионската титла с най-силното си поколение играчи. Карагър продължава с историята на най-драматичния финал на първенството – победата на „Манчестър Сити“ над „Куинс Парк Рейнджърс“ в последните минути на сезон 2011-2012 г., който постави началото на успехите на най-богатия клуб в света, на който може да му се размине всичко и на терена и извън него (знам, киселея, но да загубиш две титли с по една жалка точка наистина не е нещо, което пожелавам някому). Предпоследният мач е победата на „Барселона“ над „Манчестър Юнайтед“ на финала на Шампионската лига през 2011 г., който ние може би помним основно с това как Фъргюсън остави извън състава нападателя Димитър Бербатов. И накрая, черешката на тортата е най-неизбежният велик мач – друг финал на Шампионската лига, този от 2005 г., когато „Ливърпул“ успя да се върне в мача след 0:3 от един изключителен отбор на „Милан“, едно от ония чудеса, за които все още няма обяснение, но Карагър, като пряк участник в драмата, дава изобилие от вътрешна информация.

Да, сигурен съм, че за всеки фен тази подборка не е представителна, но Карагър и за миг не претендира да дава такава. Това е неговата лична селекция на мачове, които заслужават да бъдат разгледани детайлно, проследени и като събития на терена, и чрез всичко случило се преди и след тях, а през тяхната призма той има възможност да говори за много по-обширните теми за ерите на триумфи и падения, през които минава всеки клуб и национален отбор. „Най-великите мачове“ е книга, посветена на любовта към футболната игра, при това в нейната най-чиста форма, преди да се намесят всички други негативни фактори, които в последните години сякаш натежават (VAR, теб визирам!). Тази книга е отглас от други времена, когато романтиката във футбола е доминирала над прагматизма, а победата е имала значение далеч отвъд оправдаване на огромни инвестиции. А може би просто такава е за самия мен, като фен на „Ливърпул“ няма как да не изпитвам горчилка, че Клоп си отива и с него и години, в които поне едно беше сигурно – постоянното вълнение преди всеки мач.