В това противно дъждовно време какво, освен хумор, да четеш? Просто човек няма избор, ако иска да запази равновесието си и все пак да съществува в позитивно състояние, напук на калната и мокреща действителност навън. След като преди дни четох „Когато бях морски капитан“ на Михаил Вешим, сега „Най-честните мошеници на света“ на Йордан Попов продължиха линията на любимия ми тип социален хумор, в който ежедневието е пречупено през легендарния стършелски поглед. Още повече че тази книга има две лица – едното е за смеха по домашному, но другата е посветена на онова особено същество, наречено Българикус в чужбиникус, обогатено допълнително с бактерията на социалистическите нрави.
Преди да зачетете, е добре да сте подготвени – предлагам като преди полет да се въведат въвеждащи инструкции за безопасност и предварително осъзнаване с какво се захващате. Важно е да не се шегуваме с колегите-туристи, защото току-виж някой решил да ги отвлече и да поиска огромен откуп – преди да разбере, че отвлеченият е българин, което силно променя нещата. Не по-малко интересно е да се знае, че заклещването на майка в детска катерушка е новина от национално значение, а медиите са много и съвети дебнат отвсякъде. Както и не е ясно докъде ще доведе дискусията за домашното насилие в кварталното читалище, нито в какво ще те забърка молбата на приятел да му заемеш 50 лв., инак приключва с живота на тая окаяна планета. И каква компенсация може да се поиска от швейцарска шоколадова фабрика при откриване на червей в бонбон? Да си добър самарянец също е достойно, но къде и при какви условия? Още – как да разпознаем ченгето в екскурзионната група, как се пие в Киев и можеш ли да се измъкнеш без подарък, как се оцелява в Монголия и още много.
„Най-честните мошеници на света“ на Йордан Попов е свеж сборник, който си струва четенето, особено в почивен ден и при мрачно настроение, със сигурност ще подейства като ударна доза и ще освободи усмивката ви от оковите й. Разбира се, самият факт, че част от разказите са позиционирани в соц-реалността, предполага все пак да имате спомени или поне интерес към периода, защото лафовете си искат запознатост с реалиите на това време.
И ако нещо е видимо, то е, че книжният хумор си съществува и се развива на фона на стремително дълбаещия дъното телевизионен такъв. И ако на екрана чалга-смехът цели да забавлява чалга-публиката, то в книги като тази, в творбите на Вешим и примерно „Пълно объркване“ на Петър Софрониев и „Революция с аритмия“ на Йордан Свеженев можете да откриете нещо много по-различно и далеч по-стойностно.
P.S. Сега видях, че днес от 18:30 часа ще се състои премиерата на книгата в столичната книжарница „Хеликон-Витоша“.