Който обаче си мисли, че на младежта трябва да се забранят ласките от продажна любов, той със сигурност в поддръжник на строгите нрави и при това не е наясно не само с волностите на нашия век, но и с обичаите и позволените занимания от времето на нашите предци. Защото нима това не е било обичайно? Кога са го осъждали, когато не са го допускали – накратко, кога разрешеното не е било разрешавано?
Марк Тулий Цицерон, 56 г. пр. Хр.
Книги от този порядък не могат да бъдат резюмирани правдиво – „Най-трудната професия. История на проституцията“ е изключително мащабен и подробен исторически труд, който синтезира в себе си хилядолетията и много от различните общества, които хората са съграждали през вековете. Темата на това изследване – продажбата на сексуални услуги от мъже и жени – не е скандална ни най-малко; този занаят е съществувал от прастари времена, бил е съществена част от много религиозни практики, бил е масов и обществено приемлив в много от обществата, на които се възхищаваме; разбира се, имало е периоди като съвремието, когато е бил криминализиран и забраняван, главно по морално-религиозни причини, но както ще прочетете по-долу, същите тези религиозни институции са контролирали проституцията и са извличали солидни печалби от нея в по-ранни времена. Лицемерието на съвременните религиозници няма край и едва ли точно проституцията е основната тема, по която то си проличава (сребролюбието и педофилията са доста по-видими и укорими), но е факт, че е интересно да се проследи как се е променяло отношението към продажбата на ласки във времето.
Трудът на норвежеца Нилс Юхан Рингдал е в изключително издание, за което още в началото искам да поздравя колегите от издателство „Емас“ – хубавата хартия и цветните илюстрации на нея са същностни за предаването на различните култури и практиките, които са съществували в историята. Това, което мога да направя аз, е да представя вкратце много малка част от темите, които той засяга, куриозите и изобщо тези щрихи, които най-силно привлякоха вниманието ми. По никой начин обаче следните цитати не могат да се приемат за обобщение на книгата и нейната същност – пак ще повторя – историческо изследване от такъв мащаб заслужава пълно внимание и четене в контекст, а не чрез бегло предаване на някои от тезите в него, както ще направя аз.
Всъщност още в началото вниманието ми прикова нещо, което няма пряко отношение към основната тема – Рингдал се противопоставя силно на царуващата във феминистичните среди (и представена от Грейвс в „Бялата богиня“) теза за прабогиня, която е била общопочитана и сетне победена от прииждащи народи с мъжки богове.
Всеки, разбира се, е свободен да вярва в богинята майка подобно на много жени в Римската империя. Напълно осъществимо – а отчасти и разпространено – е и да се дава гласност на един вид прафеминистки монотеизъм. Зад теорията за едн0-единствено праисторическо женско божество стои силна амбиция и богата теологична изобретателност.
Вече по темата – Херодот описва например най-успешната проститутка: древногръцка хетера на име Родопа, която била успяла със спечеленото да си построи собствена пирамида. Същият обаче съобщава и че няколко фараони, сред които Хеопс от Старото царство и Рамзес 1200 години по-късно, са си построили пирамидите с доходите от продажба на любовни услуги от собствените им дъщери – това, разбира се, едва ли е вярно, но показва, че проституцията е била далеч от позорно занимание през последното хилядолетие преди Христа.
Рингдал обръща солидно внимание на библията като относително достоверен – поне по отношение на базовите порядки и традиции – исторически документ, чрез който може да се изследват отношенията към проституцията и жените изобщо в древността.
На изнасилването се гледало като на посегателство не върху женската част, а върху собствеността на друг мъж. Обичайно след изнасилване се плащала пълната цена за девица и изнасилвачът се женел за момичето; в този случай евентуален бъдещ развод бил изключен.
Е, не винаги това ставало кротко – при друг случай на изнасиливане дванайсетимата братя на жертвата избили всички мъже от града на насилника, също смислено и високоморално действие. Мизогеничността на библията може да бъде засвидетелствана дори при не твърде внимателно четене – в нея например дословно се изброяват по колко години са живели патриарсите – например Адам го докарва до 930 години, Метусалем – до 969. А Ева или изобщо жените? Рингдал пише:
За жените се говори рядко. Между Ева на Адам и Сара на Авраам се изреждат безброй мъжки и само две женски имена – Ада и Цила, и двете потомки на Каин.
В Новия завет нещата са по-добре – особено ако напуснем одобрените от църквата анонимни евангелия, които невежите приписват на уж четирима апостоли. В много от ръкописите от същия период, открити в Наг Хамади, Египет, Мария Магдалена е най-важната следовница на Иисус, а в някои от тези апокрифни съчиенения тя е и негова любима, което още повече укрепва авторитета ѝ. През първите векове от съществуването на Раннохристиянската църква много вярващи я признавали за главна свещенослужителка или за първа сред апостолите. Или както пише Рингдал:
Въпреки че църковните отци водели ожесточена борба срещу всички направления на вярата, които отреждали на блудницата централна роля в учението, чак до IV и V век продължило да битува общото убеждение, че Мария Магдалена е била любима на Иисус от Назарет. Така било написано не само в преданята, а отчасти и в текстовете, приети в църковния канон, който кодифицирал бъдещите вярвания на християните.
По-късно образът на майката на Иисус – Дева Мария, заместил вековните вярвания в богини като Афродита, Астарта и Кибела, без ритуалите да се променят съществено.
В Древна Гърция положението е също много интересно.
Аспазия, Фрина и други гръцки хетери в много отношения са първите свободни жени в световната история. Живелите преди тях египетски, месопотамски, лидийски и персийски принцеси отговаряли на образователния стандарт на своето време: умеели да танцуват, пеят и рецитират. Само че те се сдобивали със статуса си по рождение, докато гръцките хетери сами си пробивали път в обществото, откупували свободата си, превземали литературата, тренирали телата си и чрез тях упражнявали много по-голяма власт върху високопоставените си съвременници от всяка близкоизточна принцеса.
Важна е ролята на властите, които съзнават ползата от проституцията.
Солон е и бащата на модерната сексиндустрия… От VI век пр.Хр. нататък гръцките градове-държави показали на останали средиземноморски свят добре организирана и контролирана от държавата проституция. Тя функционирала отделно от религиозно-ритуалната рамка, в която дотогава до голяма степен се вмествало предлагането на сексуални услуги…. Входната такса за бордеите била толкова ниска, че Солон си осигурил политическата подкрепа на мнозинството от съгражданите си.
Да прескочим няколко века към крайно интересния факт, че…. основите на модерния женски спорт са положени от проститутките през Късното средновековие. Да, първите европейски спортистки са били проститутки. По време на градските празненства те участвали в най-различни състезания, надбягвали се, играели на топка, изпълнявали гимнастически упражнения и скокове – табу за добродетелните жени.
Изобщо християнската църква променя през век-два отношението си към проституцията според моментната си нужда от пари или стремежа да наложи волята си тук и там:
През 1198 г. папа Инокентий III издал декрет, в който постановил, че женитбата за разкаяла се блудница притежава висока морална стойност. Фактът, че Църквата дала благословията си за подобен брачен съюз, представлявал опит за социална реабилитация на проститутките. Същевременно по този начин се легитимирало общуването с разпътни жени и мъжете можели да се оправдават с благородни мотиви: търсят компанията на грешниците само за да ги върнат в пътя на благочестието и вярата. Духовенството също използвало подобен аргумент. Свещениците и монасите нямало как да твърят, че отивайки при проститутка, целят брак, но християнската подкрепа и намерението да противодействат на всеобщия нравствен упадък винаги им служели като идеално прикритие за развратни действия.
В по-късни векове свещеници получавали добри постъпления от публични домове… а за няколко века в Англия това е бизнес, запазен изцяло за епископите. Или както пише Рингдал:
С доходи от проституция в Лондон са построени повече църкви, отколкото във всеки друг град – с изключение на Рим.
А в самия Рим…:
През 1471 г. болният от сифилис папа Сикст IV реформирал облагането с данъци на римския квартал на проститутките и увеличил значително постъпленията на Църквата. По този начин и римските курви дали своя принос за построяването на катедралата „Свети Петър“.
Съревнованието между протестантството и католицизма в областта на морала обаче довежда до края на проституцията като легитимен занаят – през XVI век се затварят хиляди бордеи, а в Триент се провежда католически събор, на който се забранява всяка форма на изневяра в брака и всяка форма на проституция. На 22 юли 1566 г. Папа Пий V забранява проституцията в Рим, което предизвиква истинска криза и истерия. През август той оттегля забраната си, но стореното вече не може да бъде върнато назад.
Средновековните теолози като цяло имали голям проблем с дефиницията коя жена е блудница и коя не е:
Някои теолози били твърдо убедени, че ако жената не се изчерява дори само при мисълта за секс, в сърцето си е курва. Прагматичните богослови обаче настоявали за общовалиден ориентир: количествен критерий за разграничаване между общата греховна женска природа и истинските проститутки. Повечето духовници се обединили около числото 40: жена, спала с повече от 40 мъже, е курва, все едно как си изкарва хляба.
Цяла глава е отделена на класическия роман „Фани Хил или мемоарите на една лека жена“ на Джон Клилънд, която дълго време е цензурирана и забранявана, което не пречи на триумфалния ѝ успех.
Рингдал се стреми да обхване историята на проституцията и в други части на света, като заслужено много внимание отделя на Япония, където това явление има дълбоки и традиционни корени. Там дори се стига до масови самоубийства на двойки от самурай и проститутка, които не могат да бъдат заедно – Рингдал пише, че смъртните регистри на японските храмове от XVIII век са пълни с такива истории, а тогавашата литература разказвала безброй сюжети за харакирита поради невъзможната любов между тях. Същевременно сред самураите била широко разпространена и хомосексуалността.
Пространно внимание е отделено на бастиона на проституцията в Япония – „Йошивара“, където безброй мъже отивали да изживеят мечтите си. Всичко около това място било строго регламентирано и уредено – и според кесията, и според ранга на посетителя. Като цяло обаче преживяването било скъпо – Рингдал пише:
Едно стилно и почетно, без да е разточително, посещение в „Йошивара“ през XVIII век излизало на мъжа около 2000 днешни евро. Да не забравяме – един мъж и само за една вечер.
В Япония бил много силен елементът на доказване на любовта чрез болка – мъжете изисквали от проститутките да изтръгват някой от ноктите си, докато те ги гледали. Самоубийствата достигали епидемични размери, като този сюжет превзел и театъра.
В Африка пък основната причина за разпространението на проституцията били… християнските мисионери, които с обичайната си страст се борели срещу обичайната за местните култури полигамия. Много жени оставали неомъжени, а мисионерите ги напътствали да идат в градовете, където Бог щял да им помогне – но там прилични доходи давала единствено проституцията. По-предприемчиви свещеници сами организирали бордеи, от които печелели добре, а други проповядвали, че редовните сношения с християни били нужни, защото те носели в себе си „божествена частица“ и така местните можели да спасят душите си.
Тук ще спра, само ще посоча някои от главите, които не съм споменал по-горе, за да придобиете представа за обхвата на „Най-трудната професия. История на проституцията„ – вавилонските блудници, дъщерите на Рим, проститутките в Китай през епохата Тан, войната на розите, сифилиса, куртизанките, любовта в южните морета, бел епока, секса в Дивия Запад, миграцията на безброй европейки, които стават проститутки, в Южна Америка, тангото, този развратен танц, търговията с бели робини, осигуряването на проститутки за армиите през различни епохи, академичния секстуризъм, та чак до колгърлите в наши дни.
В края Рингдал завършва със съвременния феминизъм и движенията на проститутките, както и техните разминаващи се разбирания морална или не е продажбата на сексуални услуги. Важно е да се отбележи, че във всяка от главите внимание се отделя и на продажбата на любов от мъже и изобщо на хомосексуалността, която е неразделна част от човешката сексуална история.
От същия жанр
