Деянията на убиеца са написани с кръв

  Странно, горе-долу по едно и също време харесах страшно много Крис Картър и Джефри Дивър и реших да си наваксам с техните кървави трилъри. И ако с последния това се случи с лекота, вече четири-пет негови прочетох с голямо удоволствие, то „Написано с кръв“ е едва втората на Картър, която чета след „Хамелеонът се завръща“.

   Сюжетът се завърта около една професионална крадла, Анджела, която решава да накаже гаден тип в бар. И макар да е обрала вече своята портфейлна жътва, тя открадва по виртуозен начин чантата му. Но в нея далеч няма ценни притежания от нейна гледна точка – но пък има най-ценното от негова: дневник на убийствата, които е извършил, както и координати къде е положил телата на жертвите. Паникьосана, Анджела изпраща дневника на полицията и той попада в ръцете на Робърт Хънтър, ловеца на изроди. Той и колегите му са потресени – години наред някой е убивал по абсолютно кошмарен начин жертви, воден от своите Гласове, описани в дневника, и е оставал абсолютно безнаказан. Подробностите какво е правел убиецът… не, не съм склонен да ги предам дори бегло тук.

   Чудовището е не просто кръвожадно, но и дяволски умно и професионално. Хънтър и останалите бързо разбират, че те далеч не са ловци, а той – плячка, нещата са по-скоро обратното. Защото той си иска своя дневник, в който се крият тайните му, и няма да се спре да убива дори полицаи, за да си го върне. И се почва дебненето.

   „Написано с кръв“, единадесетата с герой Робърт Хънтър, определено не е от класата на първата, „Хамелеонът се завръща“, но е бърза, ударна и много кървава, както си е редно. Неразбираемо за мен беше, че следователите четат дневника глава по глава, която чисто сюжетно е оправдано, но е алогично, ако имаш такъв портал към извратения ум, който преследваш, няма ли бързо да потърсиш всичко, което може да ти даде, пък после да го изследваш дума по дума? В края имаше и един двубой, който бе малко банален като стечение на обстоятелствата. Но сега просто трябва да си набавя останалите девет книги по един или друг начин, това си е 🙂