Оригинално заглавие: We Are All Completely Beside Ourselves, 2013.

Преводач: Паулина Мичева

Корица: Мека

Година на изданието: ноември 2014 г.

Страници: 336

Рейтинг :

Време за четене: 7 минути

Поръчай с безплатна доставка.
Поръчай с безплатна доставка.

   Тия малки истории, тия привидно прости истории за нефункционални семейства – не се ли гради на тях цялата световна литература? Зад всички велики драми, мащабни трагедии, притворни коварства, непостоянна обич и чести раздели стоят едни объркани още през детството конци, които нивга не са се разплели, а времето като непослушно коте упорито ги замотава все повече и повече, опъва до скъсване, оформя непонятни възли и причудливи примки, в които настоящето се улавя като муха в паяжина. Колко често днешните неволи са породени от вчерашните непоправени овреме грешки.

  19667395  А когато детството е обагрено в един нюанс, а целият последващ живот – в съвсем друг, как да имаш красива, хармонична картина на ума и душата? Да, в Музея за съвременно изкуство във Франкфурт видях картини от само два несмесващи се успоредни цвята, и това някой някъде е нарекъл изкуство, но реалността е, че вода и олио се не смесват – и затова животът на Роузмари Кук има ясни отграничения: в миналото, когато е имала брат и сестра, после, когато ги е загубила, и днес, когато живее с постоянната им липса. И когато трябва да бъде нормален член на обществото, да се вписва в общоприетите норми на дъщеря, студентка, приятелка и любима – и ако за всички тези роли са привични и удобни като собствените им кожи, за нея са почти непосилни и натрапени. Но не мислете, че това е сантиментална драма ала модерните sick-lit-и, в които смъртта е постоянно присъстваща като фон, очакване и приемане. Истината е различна. Стряскащо различна.

  17139618  „Напълно изгубили себе си“ на Карън Джой Фаулър е от ония красиви истории, за които си струва да се говори. Но… има го тоя тънък момент, че колкото и да ми се иска да говоря за нея, го правя с наполовина, че и повече, зашита уста. Защото в сърцевината на романа е невероятната наглед история, в която… не, няма да продължа, и издайнически корици няма да сложа в този текст. Четох романа на чисто, без да знам предварително какъв бисер се крие в мидата, и няма да си позволя да ви унищожа това удоволствие, и вместо красив диамант да получите изграден от същите, но в различна конфигурация атоми, банален графит. Неслучайно правя тая аналогия – има наука в тази книга, която на пръв поглед е причудлива, но всъщност много логична. И дори предопределените наглед сюжетни решения водят до неочаквани резултати, дори ясните наглед вектори на развитие се изкривяват внезапно.

 23487440  Нерядко изглежда, че Фаулър ще изпусне юздите на действието, че ще поеме в абсурдна посока или ще изчанчи посланието си в банална апология на някакви изначални ценности, но не, тя удържа историята си и ни дава разместена хронологочески, но много понятна логически постройка на небаналния живот на едно момиче с шантави родители и колоритно обкръжение. Също както в „Бели зъби“ на Зейди Смит, имаме семейство, което е далеч от обичайния образ на такова и се гради много повече на научни основи, не на емоционална споделеност. В този ред на мисли бих сравнил „Напълно изгубили себе си“ и с олекотена версия на „Мидълсекс“ в търсенето на истината за човешкото вън от него, в издирването му вън от биологическите категории – и дори намирането му.

    Но ако ония два литературни мастодонта са предопределени да будят и противоречиви емоции, то книгата на Фаулър има това свойство да бъде по-универсална – тя може да се чете като затрогваща история около нестандартна фабула, може да се разглежда като литературно обследване на свободите и ограниченията, които науката притежава в самата си същност на овеществено човешко любопитство и дързост, може дори да се гледа като семейна драма за живота на фамилия, която е всичко друго, но не и в обичайна конфигурация. „Напълно изгубили себе си“ е роман за всеки човек, който вижда света отвъд носа си и се няма за венец на природата и еволюцията, за търсещите, любознателни умове и много по-важното: за притежаващи това причудливо за мнозина умение, наречено емпатия.

   Съпреживяване. Това е тази книга. Трагикомична в началото си, където ударно навлизаме в живота на много приказливата като дете Роузмари, която днес е много по-мълчалива – животът ѝ е на попрището жизнено в средата (ок, малко по-млада е, но идеята е сходна) и точно както Данте я очаква преминаване през кръговете на ада, но както и при него, това е ад в минало време. И трябва да бъде отработен, изкупен, дори преживян наново като челен сблъсък – та сред разлетелите се парчетии като в адронен колайдер да се появят скритите досега частици на истината и на катарзиса, на приемането на вече непроменимото и продължаването напред.

   Но стига големи думи. Карън Джой Фаулър не е дирила да напише следващата велика американска класика, а една затрогваща и много правдоподобна история, която сбира в себе си чертите на реално случили се подобни преживелици. Какви са точно те – ето това е въпросът. Аз лично няма да ви издам. Най-лесно ще е да откриете чрез едно банално дирене в интернет. Но мисля, че по-удачно е да прочетете книгата.

   За книгата вече писаха в „На по книга, две“ и в „Левитация“, а по-рано излезе чудесна рецензия в „Shadowdance“, но там издават ключовия момент, който прикрих, така че четете на своя отговорност.

Поръчай с безплатна доставка.
Поръчай с безплатна доставка.