Наградата ми е насладата от откривателството, възторгът от откритието…

Науката е търпение. Ако гледаш, наблюдаваш, обръщаш внимание, накрая ще бъдеш истински възнаграден (е, може би не всеки път). В резултат, когато навлязох в по-зряла възраст, работех упорито и неотклонно, с часове, понякога и с години над всевъзможни проблеми. Много от тях свършиха в кошчето или стигнаха до задънена улица, но от време на време пред очите ми проблясваше златото на новото познание, което се бях научил да очаквам като дете в резултат от наблюденията. 

     Дълго време липсата на книги на Ричард Файнман бе трагична реалност в книжарниците у нас. За щастие, „Изток-Запад“ се заеха да поправят това и ни зарадваха първо със „Сигурно се шегувате, г-н Файнман“ и „Смисълът на всичко това„, а сега и с „Насладата от откривателството“, събрани кратки творби на един от малкото ренесансови умове на нашето време. И макар текстовете да са доста разнопосочни, покриващи наистина много теми – като бъдещето на изчислителните машини, ролята и ценността на културата в съвременното общество, разследването на катастрофата на „Чаланджър“, упоритото оцеляване на шарлатанията и още много други, фокусът е върху науката, която променя света постоянно, но остава трагично непозната за огромна част от населението на планетата. Нобеловият лауреат говори с истинска жар за насладата да откриваш нови неща, да изследваш света така, че наблюденията ти да са валидни, да елиминираш субективните фактори и наистина да знаеш, че това, което виждаш, е истина, а не твое убеждение, насложено върху фактите.

   Надолу съм извадил някои интересни откъси от книгата, но те по никой начин не са представителни, просто се опитах да обхвана част от темите, за които говори Файнман. Въпреки факта, че е Нобелов лауреат, той е изключително скромен и не отдава значение на тази страна на славата.

За мен не е важно, че някой в Шведската академия е решил, че тази работа е достатъчно благородна да получи награда – аз вече съм си получил наградата. Наградата ми е насладата от откривателството, възторгът от откритието, да видя, че други хора използват работата ми – ето това са реални неща, докато почестите за мен са нереални.

  За мой ужас Файнман прямо обяснява защо без разбиране на математиката не може да бъде разбран светът.

Не ме разбирайте погрешно, съществуват много, много аспекти на света, където математиката не е необходима, например любовта. Те носят голяма наслада и удовлетворение, а също и благоговение, и мистика. Не искам да кажа, че на света съществува само физиката, но когато става дума за физика, а в случая именно за това става дума, тогава да не разбираш от математика е страшно ограничение за проумяването на света.

   Но както много други учени, и той няма проблем с незнанието, с приемането, че не сме всезнаещи и нещо, което приемаме за даденост, може да се промени – и това е хубаво, защото ни доближава една стъпка до… следващата загадка.

Разбирате ли, аз мога да живея със съмнението, несигурността и незнанието. Мисля, че е много по-интересно да живееш, като не знаеш, отколкото да имаш готови отговори, които може и да са погрешни. Аз имам приблизителни отговори и възможни убеждения, както и различни степени на сигурност относно различни неща, но не съм абсолютно сигурен в нищо. Има и много неща, за които не знам нищо, например дали означава нещо това, че се питаме защо сме тук, както и какво би могъл да означава този въпрос. Възможно е да помисля малко над това и ако не мога да достигна до отговор, тогава преминавам на нещо друго. Но аз просто не държа непременно да знам отговора, не изпитвам страх от това, че не знам много неща, че съм изгубен в една загадъчна вселена, без за съществуването ми да има някаква причина, какъвто всъщност е случаят, поне доколкото бих могъл да кажа. Това не ме плаши.

  Проблемът като цяло е в хората, които са убедени, че знаят нещо – а всъщност не знаят нищо. Безброй са темите, по които мнозина имат ясно мнение – наличието на бог, ваксините, НЛО и всякакви други такива измишльотини, докато не са имали дори бегъл досег до доказателство за кое да е от твърденията, за които са готови да ореват света. Науката дава отговори, но не винаги има кой да ги чуе от крясъците и тупането в гърдите, които вървят с агресивното невежество.

Аз твърдя и смятам, всички го знаете от опит, че хората – и тук имам предвид средностатистическите хора, огромното мнозинство – са отчайващо невежи по отношение на науката за света, в който живеят, и вероятно ще си останат такива. Мисълта ми е, че те са в състояние да си останат все така невежи, без това ни най-малко да си обезпокои и само от време на време, когато прочетат във вестника за запазването на заряда и паритета, те питат какво е това. Един интересен въпрос за отношенията между науката и съвременното общество е защо е възможно хората да остават така отчайващо невежи и все пак щастливи в това съвременно общество, когато толкова голямо познание остава недостъпно за тях?

   Тези текстове са писани преди десетилетия, но нищичко не се е променило – астрологията е пример за псевдонаучен паразит, който не може да изчезне заради приятното чувство, което носи на вярващите в нея, които са абсолютно неспособни да видят огромните дупки в нейната нелепа теоретична основа.

Ако се огледаме в света около нас, откриваме нещо много тъжно – че средата, в която живеем, е толкова активно и натрапчиво ненаучна. Галилей вероятно би казал: „Аз открих, че Юпитер е кълбо с луни, а не някакъв бог в небесата. Я ми кажете, какво се случи с астролозите?“ Какво ли – те печатат прогнозите си във вестниците, или поне така е в Съединените щати – всеки ден във всеки един вестник. Защо изобщо още имаме астролози?… Не знам, това е някаква лудост. Винаги има нещо откачено. Всъщност съществува безкрайно количество откачени неща, които превръщат средата в нещо активно и натрапчиво ненаучно. Все още се говори и за телепатия, макар интересът вече да замира. Също и манията по лечението чрез вяра…

  Съмнението, разбира се, е нужно – в абсолютно всичко.

Свободата да се съмняваме е родена в борба с авторитарната власт в ранните дни на науката. Това било едно мощно и дълбоко противопоставяне, с което сме си извоювали правото да се съмняваме и това е всичко – просто да не бъдем сигурни.

  От тази книга разбрах, че както мнозина други велики творци и учени, и Файнман е бил синестет, макар да не е бил запознат с особеностите на това състояние. Вижте повече по темата в „Огледално докосване“ на д-р Джоел Салинас.

Когато видя уравнение, аз виждам буквите в цветове – не знам защо. Докато говоря, виждам мъгляви изображения на функциите на Бесел от учебника на Янке и Емде със светлобежови j, виолетово-сини n и тъмнокафяви x, които се носят наоколо. И се питам как ли изглежда всичко това за студентите ми.

   „Насладата от откривателството“ е хубав сборник от голям мислител, който наистина е променил света със силата на ума си. И се надявам тази книга да ви накара да прочетете другите негови, ако сте ги пропуснали.