Не съм очаквал роман от този калибър да е в толкова актуален заради финал на световно първенство по футбол, но ей на – „Наследство“ на Мигел Бонфоа изследва невидимите културни и кръвни връзки, които позволяват на един човек да остане свързан с корена си дори да се е родил на хиляди километри от родината. Авторът изследва с много хумор и симпатия една френска фамилия, пресадена на чилийска почва, която продължава активно да говори, живее и диша по френски, да предава патриотизма си през поколенията, а някои от членовете ѝ дори пресичат обратно океана, за да участват в глобалните конфликти на миналия век. За да се стигне в крайна сметка до режима на Пиночет и трагичните събития по него време, но и до възможността да се затвори кръгът на тази започнала преди век история.
В под 200 странички, наситени с особена смес от френска предприемчивост и южноамериканска мистика, се оглежда развитието на далечната нам държава, към която един разорен французин се отправя в края на XIX век – той иска да иде другаде, но съдбата го насочва във вярната посока, там, където фиданката, която носи, последна останка от покосените му от опасна болест лозя, може да пусне корен. И където сам той пуска корен и където фамилията му ще се множи сред множество причудливи съвпадения и случки, пряко свързани и с избухването на Първата и Втората световна война. Бонфоа проследява битието на това причудливо семейство и на тези, които се сродяват с него, като в един миг сякаш неизбежният магически реализъм също се появява по плавен и естествен начин, за да кулминира в още по-смайващи събития. Там, където птиците населяват стаите заради страстта на една от жените в семейството, където се сглобява самоделен самолет в двора от друга от тях, и където мъжете биват обсебени от работата си, но никога не забравят спомените от войните, в които са участвали. Роман за наследството – очевидно, но повече за огромното културно влияние на Франция (нямаше как да не си спомня за откровенията на Ромен Гари в „Обещанието на зората“ за това как майка му му предава несломима обич към една имагинерна, но така привлекателна идеализирана френска държава), за опазването на корените в чужда обстановка, но и за постепенната адаптация към новата земя и нейните изисквания. За хода на историята, който повлича хората със себе си и ги поставя пред постоянни избори. И за любов, разбира се, много любов, често трагична.
„Наследство“ е още едно кратко френско бижу – и съм наистина благодарен за препоръката, която получих за нея на щанда на издателството на панаира. Ценно е, че излизат такива творби, наистина се впечатлявам как тези писатели успяват вкратце да вложат толкова идеи и дълбини в своите истории, да пресекат човешки съдби и политически събития в завладяващи страници с драматичен оттенък. Заслужава внимание Мигел Бонфоа, пише чисто, красиво и завладяващо, бих се радвал този роман да бе двойно или тройно по-дълъг, за да пленява за повече време съзнанието.
От същите жанрове
