Изпитвам истинска тъга, че прочетох всички издадени досега у нас книги на Юсе Адлер-Улсен, след тези на Ю Несбьо (споменавам го веднага, щото така и така няма как да не го) ми липсваше такава солидна криминална поредица, в която драмите на героите да са не по-малко интересни от разследванията, които се водят. И след като вече знаем тайните от миналото на Росе, а в осмата книга, „Жертва 2117“, най-сетне разбрахме и за миналото на мистериозния Асад, то в деветата, „Натриев хлорид“, бе време за връщане към загадката, с която изобщо започна поредицата. И точно там любимият ни комисар Мьорк се оказва на прицела на… закона, след като в дома му са открити доказателства, които го уличават тежко. Но първо да си поговорим за солта, която именува книгата.
Като млад разследващ Мьорк е участвал в разследването на взрив, при който е загинало дете – сега, десетилетия по-късно, майката на това дете се самоубива, което става катализатор на отваряне на стари досиета на неразгадани престъпления, в което екипът на комисаря от Отдел „Q“ са най-добри. И една бегла пропусната следа ги отвежда в (не)очаквана посока – открието, че неуловим убиец твърде много години се е вихрил на воля, убивал е така умело, че никой не се е усъмнявал, а единствената следа, която е оставял като подпис, е купчинка със сол на всяко местропрестъпление – дребен детайл, на който никой не е обръщал внимание. Е, сега е обърнато и се появява още една следа – всяко от убийствата е свързано с рождена дата на някой известен масов убиец от историята. Разбира се, убиецът си е постлал добре, готви се да ликвидира следващата си жертва, а в случая бедният помощник на Мьорк Гордън ще се окаже на неговия прицел и ще го отнесе тежко, както се случи и на всички други в предни книги. Но както вече споменах, това основно разследване, колкото и да е интересно, бива засенчето от новите открития за комисаря и неговите партньори от едно време. И там тепърва ще се вихрят интересни събития.
„Натриев хлорид“ е още един умело написан трилър от доказан майстор, Адлер-Улсен не показва никакви признаци на забавяне на темпото или сваляне на нивото, така че чакам с нетърпение да напише десетата от поредицата, а не бих отказал и да бъде издаден някой от по-старите му романи, които зърнах в Goodreads. Инак ми бе интересно как плавно стигнахме до съвремието, тази част се развива в началото на ковид епидемията, намесват се и локдаунът, и всички ограничения, които променят коренно работата на разследващите и правят работата им още по-сложна.
