Завладяващи разкази в „Натюрморт с мъже“ на Любомир Николов

   Любомир Николов е от авторите, за които ми се иска да се чува повече у нас – определено е един от ярките гласове на поколението си, но ми се струва, че не получава достатъчно читателско внимание, което си е чист пропуск за любителите на качествена, зряла проза. След като „Слънчев бряг – код жълто“ успя и да ме изненада, и да ме разсмее, очаквах с нетърпение новия му сборник с шантаво заглавие точно в негов стил – „Натюрморт с мъже“. И да, очакването си заслужаваше – богат, многолик сборник, с разкази, показващи разностранния му талант. Хубавото е и че почти всички творби ми харесаха, според мен липсваха типичните слаби до средни парчета, които „скърпват“ сборника, даже обратното, чини ми се, че в книгата има материал за поне два сборника при все късата му дължина.

    Все пак искам да отлича няколко разказа, които буквално ме оставиха без дъх, докато ги четях, дори забравил, че съм в лашкащия, скърцащ, с виещи спирачки автобус 76. Единият е „Сенсей Кабаков“, посветен на пълната отдаденост и една бременност в кома. После, „Пазачът на камбаните“, за един нещастник по любов, отвлечен в Русия от чувствата си и оказал се пазач на гробове с камбани, които в буря вкупом възвестяват настъпването на Страшния съд. „Физзарядка“ е смазващ разказ за борбата между физическото и душевното – и как един фитнес маниак преследва любовта, докато вехне по нея. „Пакт за бременност“ си прави гаргара с реалити шоутата и полудяването на тийнейджърите по тях, което може да доведе дори до това забременяването на млади години да е мода – с всички трагикомични последствия от това. „Наши братя“ пък е чудесен религиозно-фантастичен разказ за извънземни посетители, цанещи свещеник да извърши погребален ритуал според християнските норми, но не всички тръгва по реда си. „Ристо“ пък има съдбата и да срещне любовта по време на война, и да стане светец в селото си, но двете неща успоредно просто си противоречат 🙂 „Кучето“ е чудесен разказ с черен хумор, чийто край ме разсмя от сърце, дори и да е привидно трагичен. „Кулинаред вагабонт“ ще се хареса на канибалите и хората с чувство за хумор и вкус към пикантните храни :Р Ох, добре, увлякох се, само още един:

  Любимият ми е „Разказ за различните тела“, в който луд учен има достъп до чудна машинария (както и всички други, но той има особен талант) като ДНК синтезатор и се отдава на франкенщайновските си мечти. Но здрав разум е нужен, иначе…

   Всъщност знам какво ме привлича в писането на Любо Николов – той не се взима на сериозно, но умее да вижда света и да го пречупва по неподражаем начин. Много от разказите преливат от деликатния му, умерен и ненатрапчив хумор, допада ми и фантастичния елемент, който се промъква тук-таме, нещо, което малко от „сериозните“ автори си позволяват, може би защото считат този жанр за по-лековат, де да знам. В „Натюрморт с мъже“ има калейдоскоп от чудесни разкази и според мен всеки ще намери такива, които ще хареса много и малко ще го оставят безразличен, това най-лошо възможно положение.

   В последно време забелязвам бум на чудесни сборници – „Кой крепи света“ на Величка Настрадинова, “Сонет 130″ на Ганка Филиповска, “Боксьори и случайни минувачи” на Палми Ранчев са само малка част от тях – и се радвам на това, има толкова изтънчено удоволствие в кратката проза и прякото й, бързо внушение, когато е създадена с талант и усет. „Натюрморт с мъже“ е чудесен пример точно за такава проза.

   Още малко коректорска работа обаче няма да е излишна на сборника, мисля си.