Жанр: Трилър

Издателство:

Автор: Вал Макдърмид

Оригинално заглавие: Still Life (Inspector Karen Pirie #6), 2020.

Преводач: Боряна Джанабетска

Корица: Мека

Година на изданието: март 2021 г.

Страници: 480

Рейтинг :

Време за четене: 3 минути

Ozone.bg
Ozone.bg

   Първата ми среща с Вал Макдърмид бе чудесна – „Как говорят мъртвите“ е от поредицата ѝ с Тони Хил и Карол Джордан, ударна и кървава история, в която се преплетоха разследвания, имаше обрати и най-вече – увличащ стил. Затова и още с излизането ѝ се заех с „Натюрморт“, която пък е шестата книга за инспектор Карен Пири. Един автор, но различна поредица – и наистина имаше разлика.

53142911._SX318_   Всичко започва с откриването на удавник, който видимо е бил наранен сериозно, преди да попадне във водата. Разкриването на неговата самоличност отвежда до още една загадка – до изчезването на брат му преди години, когато настоящата жертва е бил главен заподозрян, заради което е избягал във Франция и дори се е записал в Легиона, където е прекарал няколко години в анонимност. Разследването се преплита с история за изчезнали картини, за един популярен съвременен художник, който едновременно с това е умел имитатор, а всичко това отвежда до доста очакван край, след като излизат наяве повечето елементите от пъзела. Макдърмид успоредно с това следи чрез героите си и друго разследване, този път за открит скелет в гараж, което също доста планомерно се движи към някак предопределен завършек, макар че има и препятствия по пътя. Всичко това – гарнирано с появята на странен китайски вирус, който постепенно става все по-важен, но това бе само щрих, пандемията нямаше роля в разследванията.

  57453272._SX318_  „Натюрморт“ е странен по моите разбирания трилър – или кримка може би по-скоро. И двете разследвания не бяха особено заплетени и се движеха равномерно и ненапрягащо към разкриването на убийците, нямаше обрати, изненади и прочие, на каквито съм свикнал доволно, особено при скандинавците. Мисля си, че тази поредица на Макдърмид е нарочно по-лежерна, по-литературна може би, и определено много по-малко кървава и зловеща от другата, макар че не е редно да съдя от само по една книга, разбира се. Отново стилът е това, което си заслужава отбелязване, нелоша книга за разпускане, която не натоварва психически така, както някои (Несбьо например) го правят със счупените си герои и ужасите, които им се случват.