Ринсуинд беше най-нископоставеният преподавател в Университета. В действителност Архиканцлерът му беше обяснил, че по отношение на старшинството си в университетската йерархия Ринсуинд е по-нископоставен от нещата, които правеха „скръц“ в дървенията. Не получаваше заплата и назначението му беше напълно несигурно. От друга страна, имаше право на безплатно пране, място в трапезарията на всяко хранене и по една кофа въглища на ден. Освен това си имаше собствен кабинет, никой друг не идваше в него и му беше строго забранено да се опитва да преподава каквото и да било на когото и да било. Поради всичко това, Ринсуидн се смяташе за истински щастливец в академично отношение.
Отново поех из необятното въображение на Тери Пратчет, допълнено от научните допълнения на Иън Стюарт и Джак Коен – след първата част на „Науката от света на диска“ беше ред на втората, „Глобусът“, която разказва по два различни начина как човекът е станал това, което е – единият използва попаднали на грешно място магьосници след крайно злополучен тиймбилдинг, съществена намеса на елфите (които, навярно знаете, са доста опасни) и въпиеща нужда Шекспир да го има; другият е не толкова свързан с магически проходи през книгите и множество пътувания през времето, но за сметка на това има привилегията да описва магията на реалността около ни (и да, това е намигване към току-що излязлата книга на Ричард Докинс с това име:)).
…достатъчно напредналата магия на Света на Диска вече е практически неразличима от технологията.
И така, само бегло ще ви кажа, че този път основната мотивация на Ринсуинд не е просто да опази живота си, той отдавна го е прежалил, а така удобните седем кофи с въглуща, които получава всеки ден поради бюрократичните принципи, в които магьосниците не отстъпват на вогоните. Но много по-важно е какво всъщност се случва в Света на Кълбото, и точно това е основната част от книгата – там относително просто (но по-сложно от други книги, които съм чел, като например “Sapiens. Кратка история на човечеството” на Ювал Ноа Харари) двамата автори проследяват как се е появило съзнанието (твърдейки, че ние изобщо не сме Homo sapiens, а Pan narrans – шимпанзе, което разказва истории) от несъзнанието, после поемат към възможностите за паралелни вселени, фазови пространства, тайните на ДНК-то, малко алхимия и астрология („Каква е историята на нашето бъдеще, предполагана от това, че положението на звездите контролира живота ни? Вместо например да го контролира положенито на медицинския персонал, който в момента на раждането вероятно е упражнявал по-силно гравитационно въздействие върху нас от планетата Юпитер?“), еволюцията на човека, неандерталците (тук информацията е поостаряла, може да видите страхотните нови открития в “Родственици. Живот, смърт, любов и изкуство при неандерталците” на Ребека Раг Сайкс) и разни други наши предци.
Освен това покрай всички големи неща ще разберете по-мръсната версия на приказката за Пепеляшка, свързана с един несигурен превод, както и най-после разбираме колко ангели се събират на върха на игла – шестнайсет, на Диска ги знаят тия дреболии.
Но освен това тук са прилично намесени и религиите, които в Света на Диска имат по-пряки проявления, доколкото там направо се спъваш в богове и богчета, докато при нас се спъваш само в претенеденти за притежатели на абсолютно познание. Двамата заключават след доста обяснения: „Религиите, разбира се, все пак се спогаждат помежду си. Но се спогаждат, защото всички са пострадали от науката, материалното развитие и по-доброто образование. Спогаждат се заради мъдрите хора в своите редици, които признават общите черти на човешкото съществуване. Там, където няма достатъчно мъдри хора, се получава нещо като Северна Ирландия. Ако имате късмет.“ Освен това се говори и за свободната воля, как събираме и предаваме информация, появата на науката като начин за систематизирането ѝ, след което влакчето на идеите им поема към изкуството, при което разбираме, че музиката никога няма да свърши, макар че всяко поколение смята, че с тази от неговата младост това се е случило окончателно.
Всъщност „Науката от света на диска 2: Глобусът“ на места ми дойде дори твърде научна, ако щете вярвайте – някак не видях истинска градираща структура на тезите, които двамата учени искат да изложат, както беше в първата част, по-скоро скачаха от тема в тема в бегла на места връзка със сюжета на Тери Пратчет, в който бедните магьосници трябваше да спасят човечеството от елфите, които пък ни дадоха разум малко като ония черни монолити на Кларк, но пък искаха да ни използват за долните си козни… сложна работа, както винаги. Определено книгата иска много внимание и може би все пак не базови познания за посочените по-горе теми, на моменти просто информацията става специализирана, но… сетне винаги идваше забавен епизод на Пратчет и нещата си идваха на мястото. А ако не идваха, героите се местеха във времето и поправяха нещата. Или още повече ги разваляха. Но пък упорството им беше… толкова човешко.
