За да получите планета, подобна на Земята в днешния смисъл,
трябва да започнете с планета, която не прилича на Земята,
и да почакате няколко милиарда години.
Мечтаех тая книга да излезе на български от години, но досега все опитите ми удряха на камък. Но там, където не успях, колега сполучи, и ето я най-сетне „Науката от Света на Диска“ на български език, а изненадата ми, като седнах да я чета, бе равна на тази на Ринсуинд, когато откри не твърде Хубавата Елена в онова древно прекрасно издание на „Ерик“, което родителите ни купуваха под заблудата, че е детска книга. За щастие.
Атомите, устроени като слънчеви системи, просто няма как да работят със законите на физиката, разработени на основата на епохалните открития на Исак Нютон. Въпреки всичко точно това си остава популярният образ на атома – детска измама, която автоматично изниква в съзнанието ни. Натоварена е с толкова много наративий, че просто не можем да се отървем от нея.
Както ще се убедите, тази неопределимо жанрова книга се оказва посветена не толкова на Диска (макар част от действието се вихри там), колкото на собствената ни планета, на нейната поява, на космическия квартал наоколо, на появата на живота и усърдието му да оцелее. Този свят, който магьосниците от Невидимия университет откриват случайно – и който в смелите си експерименти (в много широкия смисъл на понятието да бучкаш нещо напосоки) сякаш подтикват към създаване, и който ги шокира със своята причудливост, кръгловатост и липсата на магия. Но най-вече с наличието на изключително ценния елемент наративий, който образува истории… и както казват авторите, „Човешкото мислене си пада по щедри дози наративий“. Също, не по-малко важен, и елементът инатий, характерен за живота изобщо, който упорито пак и пак се възражда след всяко катастрофално събитие.
Концепциите за боговете, истината и душата сякаш съществуват единствено дотолкова, доколото човешките същества ги смятат за истински… Но те упражняват някакво магическо въздействие върху нас. Добавят наративий към нашата култура. Носят ни болка, надежда, отчаяние и утеха. Навиват пружините ни. Добри или лоши, те са ни направили хора.
Тери Пратчет и неговите съавтори биологът Джак Коен и математикът Иън Стюарт си поделят задачата да разкажат паралелно две истории. Едната е от Света на Диска, където Ринсуинд за пореден път ще бъде използван за смъртозастрашаващи експерименти, и пред уплашения му поглед ще минат милиони години от земната история, доста еволюция и няколко апокалипсиса. Именно това, историята на Земята, е втората линия, и мога да кажа, че е изключително интересна кръстоска между книги като (поемам си дълбоко дъх) „Произход на всичко“ на Дейвид Крисчън, “Нямаме никаква представа” на Хорхе Чам и Даниъл Уайтсън, „Космос“ на Карл Сейгън, “Възход и падение на динозаврите” на Стийв Брусати, “Шестото измиране” на Елизабет Колбърт, “Опасната идея на Дарвин” на Даниъл Денет, “Sapiens. Кратка история на човечеството” на Ювал Ноа Харари и още, и още. С много хумор, но и внимание към детайлите двамата проследяват докъде сме стигнали в разбирането си за Вселената, Слънчевата система, за образуването на планетите, тяхната промяна през еоните и в крайна сметка появата и развитието на живота. Много полезни са допълнителните бележки на преводача Богдан Русев, който допълва остарялата на места информация, все пак книгата е от началото на века.
Науката е здрав разум, приложен към доказателства… Учените непрекъснато се връщат към вече утвърдени теории, за да ги подлагат на проверка по нови и нови начини, и в общия случай проявяват нетърпимост към жреци, независимо дали са от религиозен, или светски произход, които вече знаят всички отговори – каквито и да са въпросите. Науката не се стреми да изгради здание от известни „факти“. Тя е метод за задаване на неудобни въпроси и подлагането им на действителна проверска, като по този начин се избягва човешката склонност да вярваме в това, което ни харесва.
С две думи – това е интердисциплинарна книга за историята на планетата ни, скрита под уютното наметало на Пратчетовия хумор. Една чудесна комбинация, защото ще вкара здрав разум, посветен на космологията и еволюцията, в ръцете на хора, които не очакват такова предателство към своите делюзии, и това ме забавлява искрено. Безкрайни адмирации към големия Тери Пратчет и неговите съратници за положения огромен труд да съберат в под петстотин страници над 13 милиарда години история, която да не доскучава, а да забавлява в цялото си протежение – е, все пак където страда Ринсуинд, няма как да не е забавно, нали така? Очаквам с нетърпение следващата част, още толкова много наука може да се разкаже чрез силата на магията на Света на Диска.
