– Не мисля, че можете да се сражавате срещу цяла вселена, сър!
– Това е привилегия на всяка форма на живот, господин Стибънс!
Е, приключи и това шеметно пътешествие из фантазията на Тери Пратчет, допълнено от научната ерудиция на Иън Стюарт и Джак Коен. След „Науката от света на диска“ и „Науката от света на диска 2: Глобусът“ бе време и за „Науката от света на диска 2: Часовникът на Дарвин“, в който цивилизацията пак е заплашена – и то само защото една важна книга остава ненаписана (тоест бива подменена с друга). В тази паралелна вселена Чарлз Дарвин написва „Теология на видовете“ и чак години по-късно, твърде късно, се появява не кой да е, а преподобният Ричард Докинс и пише „Произход на видовете“, но изоставането на науката не позволява на хората да напуснат навреме планетата и цивилизацията бива унищожена. Точно това трябва да предотвратят магьосниците – а пътем двамата съавтори разказват подробно за живота и делото на Дарвин, както и за много други неща.
Колекционирането се е радвало на огромна популярност сред англичаните през този век. Кости, раковини, пеперуди, птици, чужди държави… всякакви неща.
Този път не елфите, а много по-страховити противници се изправят срещу магьосниците – те силно държат тая работа с Дарвин и неговата книга да не се е случила (и не, не са религиозни фанатици, макар да изглеждат като такива) и успяват да посеят пътя му с безброй препятствия, повечето от които силно смъртоносни. Но както пише в цитата по-горе, формите на живот, дори да са магьосници, имат привилегията да се изправят срещу цялата вселена – а пътем поради мааалка (и напълно неизбежна грешка) Дарвин е пренесен в Света на Диска, където изумен открива ред чудеса, не на последно място – бога на еволюцията и неговите причудливи творения.
В научните части на книгата Стюарт и Коен се заемат да опишат еволюцията на достъпен език (и е чисто съвпадение, че в момента чета „Най-великото шоу на Земята“ на Ричард Докинс, чието ново издание предстои), но не го правят твърде систематично – начесто се отклоняват в никак не достъпна за простосмъртни физика, пропадат в черни дупки, пътуват с машини на времето, изпадат в доста сложна математика, анализират възможността за паралелни светове и го докарват и до теория на струните, което съвсем ме шашардиса. Както и във втората част, и тук нямаше консистентност и градиране на научните глави, а нивото на информация определено не бе за лаици като мен. Но пък там, дето си стояха при биологията и еволюцията, имаше изключително интригуващи идеи, като например това за един протеин, HSP90, който пречи на мутациите да се проявят:
Повечето книги, които описват еволюцията, сякаш приемат, че всеки път, когато има мутация, околната среда веднага се заема да отсъди дали тя е добра, или лоша… но един малък фокус, HSP90, който присъства в повечето животни и много бактерии, обезсмисля това. А от откритието на Левонтин, че една трета от гените имат общи варианти в дивите популации и всички организми носят много от тях, става ясно, че древните мутации непрекъснато са подложени на проверка в различни съвременни комбинации, докато потенциалните ефекти на по-скорошните мутации са скрити от HSP90 и неговите събратя.
Или пък това, че дължината на ДНК-то няма отношение към функционалността:
Двойнодишащите риби и някои саламандри, дори някои амеби, имат над петдесет пъти повече ДНК от нас, бозайниците. Какво ни казва това за сложното устройство на тези същества в сравнение с нашето?
Абсолютно нищо.
Или за вирусния геном, наречен ERV-3 (Endogenous RetroVirus, „ендогенен ретровирус“), който предотвратява отхвърлянето на зародиша от майката. Или както двамата учени обясняват:
Имунната система на мама „би трябвало“ да разпознава тъканта на развиващото се бебе като „чужда“ и да се задейства, за да се отърве от нея. И като казваме „би трябвало“, имаме предвид, че така прави обикновено имунната система с тъкан, която не е на майката.
Оказва се, че протеинът ERV-3 много прилича на един друг протеин, наречен p15Е, който е част от широко разпространена защитна система, използвана от вирусите, за да попречат на техните приемници да ги унищожат. Протеинът p15Е пречи на лимфоцитите, едни от ключовите клетки в имунната система, да реагират на антигените – молекули, които разкриват чуждата природа на вируса. На някакъв етап от еволюцията на бозайниците тази защитна система е била открадната от вирусите и използвана, за да попречи на женската плацента да реагира на антигените, които разкриват чуждата природа на бащата на зародиша. Може би на принципа, че като е гарга, да е рошава, човешкият геном е решил да отмъкне цялото ято, като си присвои целия ретровирусен геном.
Страхотно, нали? Макар че не се съмнявам, че нещата са много по-сложни, но ролята на такива книги е да се плъзват по повърхността и да ни дават поне представа за реалните дълбочини, където вече специализираните знания водят. „Науката от света на диска 2: Часовникът на Дарвин“ е истинско забавление в частта с усилията на магьосниците на опазят Дарвин жив и да го насочат да напише книгата, която ще промени света, а в научната си част има също по нещо за всекиго, при това на по-високо от обичайното за научнопопулярни книги ниво. Но то и всички книги на Пратчет са с хумор, който е доста нива над масовия, така че – намерили са се.
