Третото заглавие от библиотека „Гравитация” ще излезе до няколко дни, след като „Самира” на Боримир Дончев-Борей и „По-тихо от мрак” на Христо Кърджилов вече пожънаха заслужен успех сред читателите, което ме прави адски щастлив.
„Не беше тук и си отиде” на Георги Томов е нещо различно – заради тази книга изобщо я има тази серия и заради нея изобщо нагазих в трънливата, понякога направо кална територия на модерната българска литература. Но не ми се задълбава в това, предпочитам да ви разкажа историята на книгата:
Беше декември 2012 г. Една приятелка на Георги ми прати няколко негови разказа по пощата. Тя вярваше силно, че си заслужават и ме убеди да ги видя скоро. Качих файловете в електронния ми четец и когато по празниците си заминах към родния Видин, ги зачетох в автобуса. Тя беше права – разказите бяха прекрасни и много различни един от друг, показвайки както талант и жизнен опит, така и познаване на хората и отношенията им. Тези разкази заслужаваха да бъдат издадени.
Писах на Георги, запознахме се, той ми прати и други свои разкази. Четох, избирах, подреждах, преподреждах, спорихме с него, допълвахме, изваждахме, пренареждахме – никога не съм оформял книга в толкова тясна комуникация с автор, стигна се дори до изработване на няколко шантави таблици, които се оказаха изненадващо полезни.
Пътем, както често се случва в живота, открих и човека, който знаех, че ще направи впечатляваща корица – съвсем различна от всичко, което е излизало с логото на „Изток-Запад” досега. Това бе Райчо Станев, чиито корици за „Токио: отменен” на Рана Дасгупта и „Творци на памет” на Джефри Мур (и двете издания на „Жанет 45”) са еталон за оформление на съвременна литература според мен. Той, сами виждате, свърши изключителна работа, и съм му безкрайно благодарен.
И ето я книгата. Разказите са подредени точно така, както ги исках – започват забавно с „Пан Шветлан”, първия разказ, който ми подсказа, че тая книга ще я има, после натежават с оформянето на този сложен образ, а натам има какво ли още не – неуморен хамстер, създаващ легенди, почивка – семейна война, магията на гръцките острови, циганина, с когото плашат децата, дребните и едрите лъжи, за забъркването с кофти хора и цената на изкуството, любовта в нета, загиваща на живо, червените карамфили за гроба на един пропилян курвенски живот по руски, хазарта и тръпката от него, защо Господ Господ обича обича невинните (удвояването е умишлено) и, разбира се, ангела, който не беше тук и си отиде…
С богат житейски опит зад гърба си, Георги Томов разгръща смайващa палитра от чудновати истории, дишащи, живи герои и сложни морални дилеми, които нямат лесно и вярно решение – всичко това гарнирано с чудесен, зрял стил на писане. Сред тези страници има смях, тъга, щастие, има болка и сълзи, но най-вече дълбоко, проникновено разбиране за същността на човешкото в толкова различните му форми. Има ги хората, слаби и подвластни на страстите си, но и силни и помитащи всички прегради, когато си изяснят какво искат от този озъбен живот – и се пресягат да си го вземат. Много от героите са успели наглед, но са загубили човешкото – и тръгват спешно да наваксват пропуснатото.
Умът не забравя, сърцето не прощава, всичко е винаги тук и сега, дори и привидно куп сезони да са се изтъркаляли. И си плащаш за всичко, плащаш скъпо и прекомерно много, защото животът е най-големият лихвар. И често осъзнаваш твърде късно, че той не е бил тук… и вече си е отишъл.
От същите жанрове
