След като преди две седмици имах чудесна първа среща с Харлан Коубън в „Дом“, набързо се обзаведох с няколко негови книги и започвам да си наваксвам. „Не се отказвай“ е самостоятелен трилър, макар че и в него за миг като намигване към поредицата се появи и Майрън Болитар.
Още в началото написах червена точка на автора за името на героя му – Наполеон Дюма е американско ченге франкофон, което от години живее с огромна болка в сърцето. Преди петнайсет години неговият брат близнак и приятелката му са били блъснати от влак, като предположението е, че са били сериозно друсани и са играли на някакво опасно предизвикателство. Същата нощ обаче любимата на Нап изчезва безследно и майка ѝ отказва да му даде каквато и да било информация. А щом един полицай не може да я открие, значи наистина се е покрила сериозно. До момента, в който нейни отпечатъци са открити в кола, свързана с хладнокръвна екзекуция на… полицай, който е от техния випуск. И Дюма се втурва по горещата следа.
„Не се отказвай“ следва стремително търсенията на полицая, като един по един той обхожда хората, които са познавали брат му и приятелката му едно време, като постепенно разкрива неща, които дълго време са били крити от него. Разследването му води към близка военна база, където преди години е имало секретна дейност, а жестокото убийство на още едно момче от техния випуск катализира търсенето. Наполеон иска отговори – и за смъртта на брат си, и за изчезването на любимата си. Но никак няма да му харесат.
Този трилър на Коубън вече го броя за „стандартен“, беше си приятен, без да е впечатляващ или разочароващ с каквото и да е, напомни ми на „Аферата“ на Лий Чайлд, и там имаше важен влак в сюжета и военна база с подозрителна активност в нея.
