Жанр: Биография, История

Издателство:

Автор: Хиро Онода

Оригинално заглавие: No Surrender: My Thirty-Year War, 1974.

Преводач: Александра Павлова

Корица: Росен Рангелов, мека.

Година на изданието: 2014

Страници: 200

Рейтинг :

Време за четене: 5 минути

Ozone.bg

    Преди около месец Жоро от блога „Библиотеката“ писа за тази книга и реших, че трябва да я прочета. Оня ден си я набавих, леко позачуден от цената ѝ при дължина от едва 200 странички, но като човек иска една книга, това рядко е пречка. Влязох в различен свят, който за европейския ми светоглед звучи абсурдно, непонятно… и да, откровено отблъскващо. Не мога да се вдъхновя от упоритостта на този човек, не съм склонен да характеризирам тридесетгодишната му одисея като геройство или подвиг. По-скоро за мен това е изключителен пример за умението на човек да вярва в собствените си фантазии, набити здраво и непоклатимо от дете в главата му – за Хиро Онода имперското величие на Япония и неговият свещен дълг към нея са религия, която не може да бъде подлагана на съмнение и той е готов да убива, за да защити делюзията си, че войната не може да е била загубена.

 2583051  „Не се предадох. Моята тридесетгодишна война“ е биография на половин пропилян живот в името на идеали и заповеди, които отдавна не са в сила. Представете си японски войник, който продължава да спазва указанията да води партизанска война и да очаква контраатака срещу малкия остров, на който е разпределен, от 1944 чак до 1974 г. През годините няколкото му съратници или бягат, или умират, но той се приспособява изключително към шумкарското битие и продължава да тормози мирните местни жители. Няма да е преувеличена аналогията с класиката „Рамбо. Първа кръв“, но без социалното послание срещу държавата, изоставила тези, воювали за нея. Япония прави всичко възможно да убеди Онода и останалите в групата му, че войната е свършила – нарочни експедиции ги търсят, включително с роднини в тях, подхвърлят им вестници, писма и снимки от близките им, но напусто – като коне с капаци те вярват, че империята им съществува, воюва с целия свят и че това ще продължи до пълната победа. Разбира се, знам, че японското мислене е непонятно за нас, но това наистина си звучи като лудост.

    Чест прави на Хиро Онода, че признава без заобикалки какви сложни ментални конструкции е създавал, за да открие лъжите във всичко, което му е достъпно и което противоречи на фантазията му. Дори и след като има радио и слуша предавания, той интерпретира всичко чуто според личните си заблуди – практически японските войници вярват, че американците са разгърнали впечатляваща пропагандна машина само за да ги подмамят да се предадат. И ни за миг не се усъмняват в това, наистина впечатляващо – сигурен съм, че Майкъл Шърмър би добавил още една глава към „Вярващият мозък“, ако бе запознат с този случай.

 17302362  Книгата е нешлифована – не е търсена литературна стойност, нито разгръщане на мащабен сюжет. Годините преди войната са претупани набързо, не е отделено никакво място как точно се изгражда тази фанатична вяра в империята, императора и победата – за японските читатели тези неща навярно се подразбират, но за мен си остават мътни. Спомените от малката война на Онода са много интересни в частта, където описва как са оцелявали в продължение на години наред като номади, как са се хранили, обличали, грижите за оръжията, както и прилагането на плановете за партизански действия срещу местните „врагове“. И не мога да не мисля какво им е било на тия хора, които десетилетия след войната са под угрозата да паднат жертви на няколко объркани души, за които времето е спряло.

   Живеем в XXI век. За мен действията на този човек и отказа му да се предаде, докато не получи изрична заповед от прекия си началник, са страховит анахронизъм и символ на целия ужас на предишното столетие, в което националистическите и милитаристични страсти отнеха стотици милиони животи. Хиро Онода е като мравка, която не може да съществува самостойно, без да бъде част от огромната система на мравуняка, която не му дава право нито да мисли самостоятелно, нито да си представи света по различен начин. Право на всеки е да преценява дали иска да бъде горда и несломима част от нещо огромно, но въобразено, или да се опита да бъде самостойна единица на кое да е общество, която приема или не една или друга негова характеристика според личните си убеждения. Онода се проваля във възможността да надмогне пешковата си същност, но му прави чест, че в останалата част от живота си се опитва да изкупи грешките си.