Колко зловещо е да преживяваш живота си наобратно. Да забелязваш неща, които съм онзи момент не си. Да осъзнаваш ужасяващото значение на събитията, които дори не си разбрал, че се разиграват около теб.
Безспорно „Не тук и не сега“ на Джилиан Макалистър е сред изявените заглавия на годината – чудя се дали да я характеризирам като трилър, защото макар формално да се причислява към жанра, ми се струва, че покрива и немалко територия от фантастиката (това е очевидното) и драмата (не толкова очевидно). Завръзката е достатъчно интригуваща, за да те повлече на шеметно пътешествие към миналото – но не по обичайния начин, а с фрагментирано прескачане назад в живота на една отдадена майка и съпруга.
Джен стои на прозореца и чака своя чудесен син Тод да се прибере – той закъснява, но оправданието му е готово, през тази нощ времето се връща час назад и фактически момчето ще се прибере точно на минутата. Но пред очите ѝ се случва немислимото – Тод най-неочаквано вади нож и напада човек на улицата. Събитията се стрелват неумолимо – полиция, арест, ужасът на родителите, които не разбират как от нищото светът им се е сринал. И тук Макалистър прави първата си сюжетна стъпка – назад. Джен се буди не на следващия ден, а на предишния. Сетне на по-предишния, като последователността на прехвърлянията е съобразена с конкретни събития от датата, които тя изцяло е изпуснала, увлечена в ритъма на наглед обичайния си живот. Силата на майчината обич ѝ е дала шанс, който тя трябва да се научи да използва – прескачайки все по-назад, тя може да прави промени само в един конкретен ден, който мигом бива заличаван, не може да комуникира с никого повече от възможното, нито да изпраща послания към бъдещето. А най-страшното е, че едно след друго зловещи открития я изправят пред неумолимата истина, че не просто не е знаела какво се случва със сина ѝ – а че целият живот на обичния ѝ и малко потаен съпруг е напълно различен от това, което тя е мислела. Ден след ден назад тя разбира, че през цялото време е живяла в епицентъра на поредица от престъпления, простиращи се от кражби на коли, та чак до отвличане на бебе. И цялата крехка дантела на действителността е изплетена от поредица решения, в които самата тя има участие, защото е давала грешни приоритети на живота си.
Така че Джен получава това, което винаги е искала – поправителен по родителство.
„Не тук и не сега“ е трилър, който определено е насочен към дамската аудитория – защото, макар наглед борбата е чрез промяна на миналото да се предотврати това жестоко престъпление в настоящето, романът на Джилиан Макалистър е всъщност ретроспекция на отношенията майка и син и отчасти на съпруга, която позволява на любовта да скрива от нея предупредителните сигнали за поведението на съпруга ѝ. Връщането назад във времето е умело конструирано, на места авторката въвежда един учен, който да даде някаква предполагаема обосновка как линейният ход на времето може да бъде обърнат, както и ми допадна как плавно Джен открива „правилата на играта“, която се развива мимо нейната воля. Добре обрисувано е как времето върви назад, сезоните се сменят, Тод се връща към невинността на детските години, а майка му може да преживее отново най-съкровените мигове, останали в спомените ѝ. Разбирам привлекателността на такава възможност, а добре бе описана и тайната в сърцевината на книгата, защото лъжите, които задействат веригата от събития към онази зловеща нощ, са изречени назад, назад в миналото. И Джен трябва да потърси изкупление за себе си, но и да го даде на другите, които са я лъгали.
От същите жанрове
